„Дворът на кирилицата“ – уникален културно-исторически комплекс

БНР Новини

Близо 300 милиона души по света пишат на кирилица. Това са славяни от Югоизточна Европа, руснаци, украинци, беларуси, представители на десетки неславянски етноси в Русия – кавказки, сибирски, далекоизточни, както и  бивши централноазиатски съветски републики и Монголия. Това е грубата сметка на водещи славянски филолози. Поне 50 езика използват или поне някога са използвали кирилицата. България все още единствена представлява кирилицата в Евросъюза. Културният ни принос с 30-те ни букви е безспорен, тъй като до 2007 г. в елитния клуб имаше само две азбуки – латинската и гръцката. Кирилицата се нарежда веднага след латиницата в класацията на азбуките.

Това си мисля, пътувайки към малкото днес селище Плиска – някогашната първа столица на България (681-893г).  Целта ми е да надникна в един уникален не само за България, но и за света културно-исторически комплекс – „Двор на кирилицата“.



Открехвам тежката порта, на която са изписани  думите на хан Аспарух, управлявал държавата от 681 до 701 г.  „Тук ще бъде България“.  Дворът  е пълен с посетители, а сред тях е и инициаторът на този храм на писмеността Карен Алексанян. Той е арменец от Ереван, но вече 20 години живее в България. Филолог е по образование и ревностен радетел за опазване на християнските ценности. По негова идея в
исоките над 2 метра кирилски букви са изработени в Армения от 12 арменски скулптори и са транспортирани до България. Естественият керемиден цвят на пясъчника туф, от който са направени скулптурите, излъчва топлотата на арменската земя. Буквите са разположени свободно върху затревената площ.  Всяка има свое послание с изображенията и орнаментиката си.

Карен Алексанян  ни разхожда из „Двора на кирилицата“:

Буквите не са подредени по азбучен ред. Точно пред входа те изписват думата Плиска. С това искам да се помни, че по заповед на българския  княз Борис I– Покръстител (852-889) кирилицата е  приета като  официална азбука. България е първата страна, сторила това. По тази причина  и музеят  на кирилицата  е направен в град Плиска, първата българска столица, за да може  да се популяризират  културата  на писмеността и на християнството. Кирилицата възниква като църковно-славянска азбука и България е първата славянска държава, приела православието като  официална религия и кирилицата като своя азбука.



Респект пред делото на царя покръстител и обединител на българите лъха от параклиса "Св. Борис I-Покръстител" в края на двора – не голям, но притегателен с каменните си стени, резбования олтар и иконата на княза светец. Вдясно от тежката врата на параклиса е камъкът с кръст – хачкар, на който е написано на арменски: "Този камък хачкар е поставен в прослава на българския народ послучай 1150 години от Покръстването".

Имаме галерия, която в картини разказва  историята на кирилицата. Темите на всички картини са от житието на Св. Климент Охридски и от научните трудове за този период на историка проф. Пламен Павлов. Така зададохме идеите на различни български художници и те вложиха своето майсторство. Основните картини са на  доц. Иван Узунов, ръководител на катедра „Живопис“ на Великотърновския университет, на  младата художничка Михаела Михайлова  и на Валентин Голешeв.




„Дворът на кирилицата“ е жив. Тук получават  своите свидетелства в края на годината първолаците от различни градове - Шумен, Варна, Русе . Той е духовно средище, което прескача границите на страната ни. В последните дни на месец май „Дворът на кирилицата“ беше домакин на Х славянски  международен литературен  фестивал „Славянска прегръдка“. Поети и писатели от 20 държави, които използват кирилицата, рецитираха  свои творби между буквите – продължава разказа си Карен Алексанян.



На тръгване минавам край скулптурите на  княз Борис I-Покръстител и на Светите братя Кирил и Методий, съпокровители на Европа, величествено издигащи се в дъното на двора, бдящи над буквите и българското.

Снимки: дворнакирилицата.bg




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07