Един ден от живота на…

Михаил Тенев и безсънните нощи

БНР Новини
Снимка: Луиза Лазарова

СнимкаЗад привидно притеснителния младеж Михаил Тенев се крие цяла вселена, изпълнена с мисли, чувства и изкуство. Част от вътрешния си свят младият художник ни демонстрира в изложбата си „Без сън” като сам я описва така:

Нека ви разкажа история за място, покрито с пясък, сухи храсти и сънища. Място, в което пътеките са не на земята, а в небето, а слънцето изгрява от запад. Там вашите дух и тяло ще бъдат изпитани и, с повечко късмет, дори вие ще можете да зърнете съкровищата му. Нека ви разкажа за мястото, което ще открие вас, ако откажете да сънувате и за човека, който сега броди там.

Това мистериозно място е пустинята, а лирическият герой сте вие.

Но защо Михаил избира точно пустинята за „главен герой” в своите произведения?

Тя е много специална за мен. Преди време, когато бях в САЩ, тя изигра много важна роля в труден за мен момент. Запечата се в съзнанието ми. Мисля, че пустинята е достатъчно сурова, но справедлива. Тя ти поставя изпитания, но в същото време те дарява с ценности, съкровища и възходи. Тя е и достатъчно пуста, за да може всеки, който види изложбата, да може да я напълни със своите случки, своите мисли и истории. Човекът в историята винаги е в гръб. Реших да не му определям точна личност, за да може всеки да се постави на неговото място и да намери себе си.

Снимка

Компилацията от картини изглежда сякаш е нарисувана от човешка ръка с четка и бои, но всъщност пред посетителите се разкрива един нов и модерен тип изкуство. За изобразяването на пейзажите Михаил използва дигитални технологии и Photoshop. Залага на светлосенките. Създаването на всички картини отнема на автора около месец и половина, който е изпълнен с множество безсънни нощи и постоянна работа. Това е и една от причините художникът да нарече изложбата „Без сън”, но има и още нещо, което се крие зад името й: В един момент човек трябва да спре да сънува, че нещо ще се промени и да се опита да го промени сам.

Снимка

Изложбата цели да покаже силата на човешкия дух и да ни срещне с препятствията, пред които всеки от нас се изправя. Понякога те могат да ни се струват непреодолими, но единственото решение е сами да се сблъскаме с тях и да ги превъзмогнем.

Целта ми с тази изложба, освен да покажа моя път, е по-скоро да накарам хората да видят своя път в картините и евентуално, с повече късмет, да вдъхновя хората, които са на онова кофти място, да се вземат в ръце и да се справят. Това за мен е много по-важно, отколкото някой да каже: „Виждам историята на Михаил в тази картина”. По-важно е човекът да види себе си. – казва младият художник.

„Без сън” получава адмирации от хората. Изложбата дава възможност на посетителите да интерпретират картините и кратките истории под тях свободно, да ги пречупят през собствената си гледна точка и да се замислят за Аз-а си в неговата пустиня.

Снимка

Част от бъдещите проекти на Михаил, който съвсем наскоро завършва специалност „Анимация”, е да направи още една изложба, този път с ръчно нарисувани картини, а също и късометражен анимационен филм. Изложбата „Без сън” може да разгледате до 15 септември в „A:part:mental” София.

Снимки: Луиза Лазарова


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07