„Алтъна” – книга за човешката топлота, която обединява християни и мюсюлмани

„Бог е един, но е с различни имена”, казва поетесата Ивелина Никова, която има редица литературни награди и е автор на стихосбирките „България в сърцето ми”, „Златни нишки”, „Копнеж по слънце” и „В тебе аз ще остана”. Родена е през 1977 година в Провадия, а произведенията й са вдъхновени от България и любовта между хората. Писането на поезия е силата на Ивелина, но сега тя ни изненадва приятно с новата си книга – повестта „Алтъна”. Действието се развива в Родопите и поставя акцент върху силата на българската жена и възможността да има разбирателство и любов между хора от различни религии – християни и мюсюлмани. Ивелина Никова ни разказва повече за произведението си и неговия сюжет:

„Алтъна” е послание, което е сол в раната и мед на езика, тя е разбулена тайна и надежда за нещо по-добро в дните ни. Това е книга за силата на духа и любовта, за правдата и добротата, за българската красота и единството на бог, за обединението на религиите. Главната героиня – Алтъна – е красива родопчанка с белег на челото и с глас, на който славеите завиждат. Тя е една силна жена, която коленичи пред дете, извор и цвете, но пред грубияни никога. Алтъна е християнка, която се ражда с тъмен белег на челото, който става причина тя да бъде изоставена от своите родители в близко селище. Намерена е от мюсюлманин, който я осиновява и на по-късен етап й разкрива истината. Момичето се среща с истинската си майка, а също и с братчето и сестричето си. По-късно се запознава и с голямата си любов и ражда момиченце със същия белег на челото. Оставила съм отворен финал. Читателите се надяват книгата да има продължение.

Наричат Родопите „планината с душа”, а „Алтъна” също е книга с душа, която има силата да пренесе човек в полите на планината, да му попее под звуците на хлопки и чанове, да му поднесе мляко, заквасено със звезди, да му покаже светостта на хляба и да докаже, че трябва да се водим на първо място от добротата и любовта, независимо каква религия изповядваме. Името Алтъна е символ на светлина и озаряване, идва от наименованието за златна турска монета, каквато главната героиня носи на шията си. Действието в книгата се развива през 1935 година, но заложените в сюжета ценности важат с пълна сила и в момента. Повестта е вдъхновена от стихотворението на Ивелина Никова „Алтъна разказва“, което е поместено в стихосбирката - „България в сърцето ми”.

Аз съм убедена, че по-голямата част от хората в България, на чисто битово ниво, не правят разлика, кой е християнин и кой мюсюлманин, а за тях е по-важно дали човек е добър и това определя всичко останало в живота. Заедно празнуваме религиозните си празници, заедно се веселим по сватби и за рождението на децата си, заедно изпращаме покойните си близки. Когато ни водят благата дума и доброто сърце, няма значение как се казва онази сила, която ни гледа от небето. „Алтъна“ е създадена да ни обединява, трогвайки дори каменни сърца. Надявам се, че след прочита на книгата хората ще станат поне малко по-добри – казва Ивелина.

„Алтъна” беше представена за първи път в София на 10 декември. Редактор е Соня Първанова, а художник – Мария Илиева. Изключително позитивни са отзивите, които Ивелина Никова получава за повестта, с която прави първите си крачки към прозата. Писателката отправя и следното послание към хората:

Аз вярвам, че всеки има талант. Дали ще прави хляб или дрехи, дали ще пише книги, пее или рисува, всеки е дошъл със своята дарба на този свят и трябва да остави нещо хубаво след себе си. Така че творете, пишете, създавайте песни и бъдете добри.