100-годишнината на поета Иван Пейчев в „Артефир”
-
Чуйте разговора в „Артефир“ с Гергана Рачева
ще ми бъде тъжно
без твоите ръце.
Не си отивай,
ще ми бъде тъжно
без твоите единствени
ръце.
Не си отивай,
аз ще ти направя
най-страшното признание.
Под мостовете
не шумят реки,
когато ти не си със мен.
Пристанищата
са най-мръсно доказателство
за липса на море,
когато теб те няма.
Не си отивай.
Това е оригиналното стихотворение на Иван Пейчев, по което Митко Щерев създаде песен, а Васил Найденов я направи хит през 80-те години на миналия век. Песента от филма “Адаптация” (1981, режисьор Въло Радев) и сега е любима на мнозина, но никак не са много онези, които знаят оригинала и автора на текста Иван Пейчев.
Поетът Иван Пейчев е роден на 16 декември 1916 г. в Шумен. В периода 1949 – 1955 година работи като кадровик в Димитровград и библиотекар в Калофер. От лятото на 1955 до есента на 1964 г. завършва пиесата „Всяка есенна вечер“, която е превеждана, издавана и поставяна в чужбина. През 1958 година дебютира като драматург с друга своя пиеса - „Ковачи на мълнии“. През пролетта на 1959 година написва пиесата„Денят след най-кратката нощ“.
От 1966 г. работи като драматург в Сатиричния театър в София.
Отива си след продължително боледуване на 9 юли 1976 година.
На малцина е известен и фактът, че Иван Пейчев е блестящ поет, но “неблагонадежден в очите на властта. В онези преддеветосептемврийски години е затворен за известно време в лагера “Свети врач”, откъдето го измъква един шуменски лекар” (Божидар Кунчев, “Далечно плаване”, Изд. “Български писател”, 1986.)
В рубриката „Литературен наблюдател” на „Артефир” отбелязваме стогодишнината на големия български поет Иван Пейчев.
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
В търсене на доброто
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел: Фотографията трябва да докосне сърцето на зрителя
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
Българската Уикипедия на 15 години
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Архитектурният модернизъм
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Тренировка по импровизация
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
За музиката „Както преди“ с Любо Киров
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Невъзможен дебют
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...
Дъжд
Превалявания
Дъжд / Сняг
