Книга, която се рекламира агресивно още при излизането й - стратегически преди Коледа, а след това продължава да оглавява класациите за най-продавана, се оказа в лош превод. Това сякаш не вълнува никого, а безброй купувачи, подлъгани от авторитетните имена, както и луксозния външен вид продължават да се снабдяват с един фалшив продукт на родното книгоиздаване. Става дума за Детски и домашни приказки от Братя Грим в превод на Слави Ганев. В Софийския университет „Св. Климент Охридски” се състоя специална дискусия по този повод под надслов: „Преводът на диалекти в художествената литература”. Тя беше организирана от Съюза на преводачите в България и програмата „Преводач-редактор” на Университета. В нея взеха участие видни германисти, специалисти по диалектология, известни преводачи, професори и доценти, преподаватели, много студенти, които препълниха залата. Липсваше неколкократно каненият преводач... Имена като проф. Борис Парашкевов, проф. Майа Разбойникова-Фратева, проф. Йовка Тишева, доц. Ренета Килева, проф. Владимир Жобов, проф. Владимир Трендафилов заявиха своите несъгласия с превода на диалектите в изданието. Като се има предвид, че братя Грим са събирали тези приказки от различни части на Германия, въпросът за превода на диалектите вътре в книгата става основен. Коментарите бяха от строго научна гледна точка и за съжаление не засегнаха бъдещето на книгата сред читателите, които най-вероятно смятат, че купуват първокласен превод и четиво, но ще останат неприятно изненадани да се сблъскат с неразбираеми приказки на несъществуващ диалект. Крайно време е критиката на превода да се активира, за да се култивира нетърпимост към подобни случаи. Имаме преводачи от висока класа и те, както и читателите не заслужават подобни издания, които са редки, но симптоматични.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...