Премълчаният Михайл Хаджийски – „таврийският Йовков“

БНР Новини
Георги Журков, проф. Симеон Янев, Румен Леонидов и Станини Дешева (отляво надясно) в студиото на програма „Христо Ботев“.
Снимка: Емил Николов

Преди 100 години в Украйна се ражда извисен дух, таврийски българин, който у нас е напълно забравен. Това е Мишо (Михаил) Панталеев Хаджийски – писател, публицист и общественик. През 1942 г. успява да достигне до България, където приема за своя основна цел да запознае българската общественост с положението, в което се намират таврийските българи и българите в Украйна като цяло по време на Втората световна война. През периода 1942-1944 г. Мишо Хаджийски изнася сказки из цялата ни страна на тема „Българите в Украйна“, застъпва се за българите от Таврия и Бесарабия, откарани на работа в Германия. Той става инициатор за създаването на Институт за опознаване на Таврия, в който влизат учени като проф. Стоян Романски, проф. Борис Йоцов и Петър Динеков, писатели като Ангел Каралийчев, Стилиян Чилигиров, Никола Фурнаджиев, литературният критик Владимир Василев, публицисти, общественици и други. Наред с това М. Хаджийски пише статии в българския периодичен печат, обръща се към българските държавни институции с молба да спомогнат за преселването на българите от Таврия в България. През 1944 г. 1500 таврийски българи заедно с Мишо Хаджийски пристигат в България и са заселени главно в Добруджа, но през 1945 г. по съветско искане почти всички са върнати в СССР и изселени в Средна Азия.
След Деветосептемврийския преврат Мишо Хаджийски е подложен на репресии. В списъка на литературата, обявена за изземане съгласно ХІІ Постановление на Министерския съвет от 6 октомври 1944 г., са включени книгите му „Българи в Таврия“ и „Пуста чужда чужбина“. На 26 септември 1944 г. той е арестуван и отведен в Дирекцията на полицията, където е изтезаван. Освободен е на 16 ноември 1944 г., но на 7 декември 1944 г. в Белоградчик, при опит да бъде арестуван за втори път, се самоубива.

Михайл Хаджийски и мемориалният знак „В памет на таврийските българи“ в Добрич
Гостуваха ни:
• Станини Дешева, член на дружество „Родолюбец“, журналистка;
• Георги Журков, бесарабски (таврийски) българин, роден в селото на Хаджийски, чието семейство се връща в България с преселването, организирано от Хаджийски. С помощта на приятели в България семейството му успява да се укрие и с подправени документи да се регистрира като преселници от Северна Добруджа и така не са депортирани обратно в СССР (на 90 години);
• проф. Симеон Янев, писател, преподавател и литературен критик;
• Георги Чунчуков от Инициативния комитет в Добрич, където през 2015 г. е открит мемориален знак в памет на таврийските българи;
• Наталия Краско, кандидат на историческите науки, преподавателка по етнология в Мелитополския педагогически университет, таврийска българка, поставила заедно със свои студенти драматизация по разказа на М. Х. „Гладни години“ и други произведения.
В звуковия файл може да чуете и запис със Савка Николаева - вдовицата на М. Х. (на 95 години), направен от Станини Дешева.




Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07