27 март е празничен за всички създатели и почитатели на изкуството на Мeлпомена. Той е обявен за Световен ден на театъра по инициатива на ЮНЕСКО и се чества вече 55 години по целия свят с различни национални и международни събития. Едно от най-важните е създаването и разпространението на ежегодното театрално послание, в което авторитетна личност споделя своите възгледи за театъра и неговата духовна мисия. Тази година автор на посланието е френската актриса Изабел Юпер. Ето какво казва тя в него:
Театърът се радва на такава буйна жизненост, която преодолява времето и пространството. Неговите най-съвременни открития са подхранени с постиженията на отминали векове и дори най-класическият репертоар оживява и се осъвременява всеки път щом бъде изигран наново. Театърът винаги се е възраждал от собствената пепел. Той оцелява, като се отърсва от старите си навици в нови форми.
Говорейки тук аз не представлявам себе си, не съм актриса, аз съм просто един от многото хора, които театърът е избрал за проводник, за да може да съществува, и за мен това е отговорност. Казано с други думи, не ние караме театъра да съществува, а благодарение на театъра съществуваме. Театърът е много силен. Той устоява на всичко - войни, цензура, бедност.
Достатъчно е да се каже, че „театърът е гола сцена от неопределено време” - единственото, от което се нуждае, е актьор. Или актриса. Какво ще направят? Какво ще кажат? Ще разговарят ли? Публиката чака, за да разбере, защото без публика няма театър - никога не бива да забравяме това. Дори и един, само един, човек е вече публика, но нека се надяваме да няма много празни места!
За мен театърът представя другия, той е диалог, той е отсъствие на омраза. „Дружба между народите” - не зная какво точно се има предвид с това, но вярвам в общността, в дружбата между зрители и актьори, в устойчивия съюз между всички хора и народи, които театърът събира заедно - преводачи, педагози, костюмографи, сценични работници, академици, практици и зрители. Театърът ни закриля, създава ни убежище... Вярвам, че театърът ни обича... както и ние го обичаме...
Помня един старомоден режисьор, с когото работех, и който всяка вечер преди вдигането на завесата извикваше: „Дайте път на театъра!”. Нека това бъдат и моите последни думи тази вечер.
България отбелязва Световния ден на театъра с различни прояви в цялата страна, като кулминацията е церемонията по връчването на наградите „Икар” на Съюза на артистите в България. Кои са най-достойните да получат престижното отличие, ще научим тази вечер, но отсега са известни носителите на трите най-големи награди „Икар 2017” - актьорите Цветана Манева, Гинка Станчева и Руси Чанев.
Отличието на Цветана Манева е за цялостен принос към преподавателската дейност, а на Руси Чанев - за изключителен творчески принос към българския театър. Гинка Станчева е удостоена с наградата за чест и достойнство, която се присъжда по лична преценка на председателя на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев.
В „Артефир” споделихме празничната атмосфера на деня с трима от многото творци, които дават лицето на днешния театър в България: актрисата и режисьор Диана Добрева, Кръстю Кръстев - актьор и директор на Пловдивския драматичен театър „Николай Масалитинов”, и Михаил Мутафов - един от емблематичните актьори на Драматичния театър „Стоян Бъчваров” във Варна.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...