Венцеслав Константинов е известен преводач и писател. Носител е на престижни награди като Награда за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура, Виена (1993), на Съюза на преводачите в България „за цялостна преводаческа и научна дейност“(2006), през 2013 г. за антологията „Великите немски поети от ХІІ до ХХ век“ получава Наградата на София за литература. Автор е на книги с есета и афоризми, на студии и статии, на стихосбирката „Невидимите сигурни неща“ (2013), като преводите му се съдържат в повече от 70 издания. Живее между София и село Солища.
Най-новата му книга е автобиографична. „Подковаване на скакалец“ е наречена роман в спомени. Детството и израстването, младостта и зрелостта, свързани с музиката, театъра и най-вече с литературата и преводаческото изкуство – това е животът на автора, за който четем в романа. Спомените са ярки, запомнящи се, наблюденията над ставащото в света около нас – изпълнени с горчивина, но и внимателно фокусирани върху главното. А то е – самоизграждането, себенадмогването, упованието в силата на духа, на литературата и изкуството. Започнала като идея да напише книга за детството си по подобие на Елиас Канети, книгата на Венцеслав Константинов се разраства и след шест години резултатът е не просто събрани спомени и случки, а цялостна, осмислена, но и много разнообразна, пъстра палитра на един живот. Романът в спомени „Подковаване на скакалец“ съхранява паметта за отминалото време и се превръща в много повече от свидетелство само за личното време на автора.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...