Тази поема е може би най-често и със сигурност най-всестранно коментираното произведение от късното творчество на Ружевич. Разглеждана е преди всичко като забележителен текст за Холокоста, пише в статията си за известната поема на големия полски поет, поместена в книгата „Ножчето на професора“, полският литературовед д-р Марчин Яворски. Той пристигна в София по покана на Полския институт специално за представянето на книгата. В своя текст преводачката Вера Деянова разказва за щастливите обстоятелства, помогнали за осъществяването на проекта, за многопластовата същност на творбата на Ружевич, как той е един от познатите, превеждани и обичани полски автори у нас: Тадеуш Ружевич имаше своите вдъхновени преводачи на български език в лицето на двама поети и майстори на поетичния превод – Първан Стефанов ("Борба с ангела", 1994) и Здравко Кисьов ("Битка за дъх", 2003), светла да е паметта им. Четящата българска публика оцени по достойнство техния принос за това великолепната поезия на Ружевич да достигне до нас; познаваме и прочутата „Картотека” и други, знакови за модерната драматургия пиеси на Ружевич в прекрасния превод на Божко Божков ("Пет пиеси", 1992, 2011). Но портретът на този така самобитен член на „квартета” от най-значими полски творци от втората половина на ХХ век – Милош, Шимборска, Ружевич, Херберт – остава някак недовършен, името му, освен в академичните среди, като че ли неусетно заглъхва през последните години. С това издание се опитваме да възкресим паметта за поета.
Освен поемата „Ножчето на професора“, книгата съдържа и няколко стихотворения на Ружевич от последните му години. Части от поемата и стихотворения от книгата прочете големият ни актьор Ицхак Финци.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...