Израелският поет Амир Ор за първи път издава своя книга на български език, макар да гостува за втори път у нас на фестивала София: Поетики. Стихосбирката се нарича „Езикът казва“ (художник Иво Рафаилов). А ето какво казват за Амир Ор двамата му преводачи Антония Апостолова и Роберт Леви: Да превеждаме тази поезия означаваше да се превърнем в поетични археолози, които разкриват натрупани един върху друг смислови пластове изпод любимото на Амир „море и пясък, пясък и море“. Всяка дума е поливалентна, щедро отдава значения, отвежда те навътре и надалеч, чак в Библейско време, така че преводачът се изправя пред изобилие от избори. Това обаче никак не е улеснение. Защото трябва да бъде предаден на български език поет със специфичен облик, при който всекидневното и насъщното се смесват с мистичното, неодушевеното оживява, живото става натюрморт, самите думи стават субекти. Всяка грешка в избора може да потопи поета Амир Ор. Тук още повече трябва да се внимава, защото освен всичко друго преводът засяга повече от два езика: не само български и английски, но и иврит, оригиналният език на написването на стиховете, а този древен език ползва само сегашно, бъдеще и минало свършено време.
Ето
Ето моите показания:
около петдесетте, баща на осемгодишно (не го виждате)
превръща думите в поезия, обича, мрази (и това не виждате), всъщност
едно диво създание, ето:
душевни рани, бунт, устни – твърде чувствителни, цял е очи (както виждате)
и всъщност каквото огледалото издава, е не по-дълбоко
от онова, което скрива. Огледалото отразява
двуизмерна карта на Битието,
оформяща появата на Желаното.
Портрет, за миг надникващ от тълпите на душата;
а душата?
Какво бих могъл да ви разкрия за нея, което вече да не знаете?
Ето пшеничния клас, който пониква от нищото,
Ето ножа,
който го отрязва от Него.
Амир Ор е израелски поет, романист и есеист, признат за водещ глас на новото поколение в световната литература. Роден е в Тел Авив през 1956 година. Автор е на единадесет стихосбирки на иврит. Неговите последни книги са „Сърце звяр” (2010), „Пророчеството на лудия” (2012), „Плячка” (Избрани поеми 1977-2013) и „Криле” (2015). Стихотворенията му са преведени на повече от четиридесет езика, публикувани са във водещи сайтове за поезия, списания и антологии, така както и в двадесет книги в Европа и Америка. На премиерата на „Езикът казва“ в София Амир Ор чете своите стихотворения на иврит.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...