В разгара на знойните августовски жеги, артисти от осем държави си дадоха среща в с. Горна Липница, за да представят своите творчески концепции, свързани с „Пътят като ритуал“. Пътищата на творците ги отвеждат във великотърновското селце, за да вземат дейно участие в осмото издание на Арт резиденция „Старото училище“.
В писмените материали, които предоставихме предварително на артистите, сме поставили въпроси като: Къде започва пътят? Дали е права посоката или ритуална обиколка, дали спираме или се отклоняваме от пътя, с каква скорост се движим? В края – по време на закриващата изложба, тяхната творба би трябвало да отговори на въпроса за целта на нашето пътуване – каква е целта на пътуването на артиста, каква е изобщо целта на пътуването на всеки един човек от момента на неговото раждане до края, обяснява Димитър Палов, организатор на Арт резиденция „Старото училище“.
Старото селско школо от години не се оглася от учебен звънец, но от 2010 г. насам отваря вратите си за съвременно ритуално изкуство. Близо 80 български и чуждестранни участници са приютили през годините ателиетата и дворътна старото училище, като в настоящото – осмо издание на Арт резиденцията, участват творци, които са на различен етап от творческия и житейския си път.
Най-възрастният участник е на 78 години – Рафи Мюнз, художник от Израел, а най-младият ни участник е на 28 години. Основните артисти са от различни държави. Както всяка година, заедно с тях работят и местни творци, които ние наричаме ритуални артисти. Тази година отново имаме и голяма детска школа – децата са над 30 в момента. Всички изследват темата за Пътя, проектите са много интересни, разказва Димитър Палов и допълва:
Имаме фотограф – и това е Джули от Париж, имаме визуален артист – Адам от Англия. Имаме също така артист, който се занимава с инсталация – Джейсън от Америка. Сузане от Германия е също така журналист във Франкфуртер алгемайне цайтунг. Имаме гости от Швеция и Испания. Тъй като получихме над 80 кандидатури за участие в тазгодишното издание на Резиденцията, ние търсихме такива проекти, които по някакъв начин са свързани с Горна Липница, с нейната история и бит и които включват местните хора. Например проектът на Сузане е много интересен – тя е намерила в училището една стара снимка, която пресъздава обект, който се намира някъде в Горна Липница – сграда в случая. След това обикаля сред местните хора в селото и, ползвайки Гугъл преводач, им задава въпроса „какво е това нещо, къде се намира?“. Тя говори на немски, Гугъл превежда на български, те виждат на телефона какво е изобразено, обясняват ѝ на български, което се превежда отново на немски език. Накрая Сузане прочита упътването от преводача. Целта е да се опита да намери конкретната сграда, а от объркването в превода да създаде история, която след това ще бъде поместена във вестника, в който работи.
Жителите на Горна Липница всяка година участват активно в съпътстващата програма на фестивала. И сега жените от местната самодейна фолклорна трупа посрещнаха ритуално гостите – с топла питка, мед и шарена сол. Предстои да покажат майсторлъка си и в събота, когато ще се проведе „празник на хляба“. Тази година в Резиденцията участват и двама куратори – Теодора Константинова и Радослав Механджийски, които са подготвили за артистите, но и за местните хора, серия от лекции на български и английски език, посветени на съвременното изкуство и използването на ритуали и ритуални практики в него. Подобна лекция ще има и за децата. Ще има концерти и други събития, но повече информация за програмата вижте на сайта ни: oldschoolresidence.com
Според Димитър Палов целта на всеки един творчески акт е промяната към по-добро. Такава е и дългосрочната амбиция на Арт резиденция „Старото училище“:
Защото съм убеден, че всички тези издания, които сме направили до момента, са оказали сериозно въздействие както върху местната общност, така и върху селото. И това въздействие е в посока на развитие и подобряване. Хората в Горна Липница, включително и децата, които всяка година участват заедно с артистите, имат различен, много по-широк светоглед, предвид срещите им с различни артисти от цял свят, представящи опита си и тяхното виждане за живота.
Снимки: Елена Каркаланова
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..