“София комикс експо” представя най-новите си разкази и герои

БНР Новини

В годините, когато думата “комикс” е официално забранена, само разказите в картинки на списание “Дъга” се доближават до цветните истории на лъскава хартия в “Pif“– единственото детско западно издание у нас. А днес някогашните художници – оставили четките за четвърт век, се опитват не просто носталгично да събудят интереса към картинния свят от детството, но с нови герои и сюжети да наложат “деветото изкуство” в модерното ни битие.

Над 200 комикса, рисувани от 80 художници през последните няколко години, са изложени в столичната галерия на Съюза на българските художници (СБХ) под наименованието “София комикс експо 2017”. Това е втората национална изложба след тази през 2013 г., когато художници от всички поколения показаха различните лица и стилове на българската комикс сцена. В основата и на двете експозиции стои проектът “Дъга”, обединил творците от едноименното списание, заедно със СБХ.

Снимка



Навремето имаше само едно комикс списание – френското “Pif”, което много трудно се намираше – спомня си художникът от легендарната “Дъга” Петър Станимиров. – И когато през 1979 г. се появиха разказите в картинки (думата “комикс” тогава беше забранена) в списание “Дъга”, децата се влюбиха в тях. Затова и нашето издание беше с един от най-високите тиражи. Днешните деца също се увличат от комикса, защото е универсален като изразни средства, покрива и литература, и анимация и героите му могат да бъдат популярни персонажи от филмите, от книгите.

Докато в годините на социализма списанието бързо се отърсва от патриотичната тематика, наложена от конюнктурата, и дава живот на приключенските истории, в сегашно време напечатаните комикси са поръчкови – дело на фондации, които пропагандират националистическите си идеи чрез героизиране на миналото. Една от тях дори опита да подари 60 хил. книжки с комикси за “канове” на третокласници и обеща по 200 лева на пеленаче с името на хан.

Тук не става дума за залитане, защото е необходимо да има исторически комикси, но важното е как са направени, с каква цел, дали обслужват нечии политически интереси – коментира по този повод художникът. В “Дъга” също имаше исторически комикс с названието  “Елемаг – воинът на хан Тервел”, който ни пренася в измислено време, защото ние не познаваме в основи древната ни история и това е един съчинен разказ без претенции за историческа достоверност. Докато сега излизат издания с имена на ханове, но никой не може да гарантира, че историите за тези владетели са истински. Според мен истинско в тях е единствено името на хана, който отгоре на всичкото е “кан” – също измислена съвсем в близко време дума. Очевидно в случая някой пропагандира свои идеи за сметка на авторите.

Снимка

За съжаление, за комикс разказите, родени спонтанно във въображението на истинските творци, издатели не се намират. Така младите художници са принудени да рисуват за чужди сценаристи и издателства, както и за европейската и американската гейм индустрия, а по-възрастните да се издържат със страничен бизнес. С каквото и да се занимават обаче, общата им страст да възродят комиксите ги обединява.

Общо взето, рисуването на комикси е самотно занимание – признава Петър Станимиров. – За предпочитане е някой предварително да е написал сценария, но често се случва художниците сами да го измислят и тогава става още по-самотно. А за да нарисуваш един комикс, трябва по малко да разбираш и от режисура, и от операторско майсторство, изобщо да можеш да си представяш действието, разгънато като на филмова лента, от която са изрязани през около 20 кадъра по един. Не е достатъчно да си много добър писател, а трябва да имаш виждането и на режисьор, затова смятам, че не всеки може да пише сценарии за комикси. Иначе самото рисуване е лесна работа, стига да имаш опит.

Снимки: Диана Цанкова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07