Животът е любов, семейството е най-голямата ценност, творчеството - всепоглъщащо - с такива мисли излязох от столичната галерия „Сезони“ след официалното откриване на петата по ред изложба на скулптора Георги Любомиров Георгиев (до 28.11). След участия в престижни форуми в Дания и Китай, младият творец представя най-въздействащите си творби в София.
А кога един творец дръзва да прави обобщения? Когато има случки за обобщаване. Скоро станах баща за втори път и това е една от най-важните случки в живота ми. Когато човек дойде в галерията, ще види какво ме вълнува, казва Георги.
„Семейство“, вглъбено в новопоявилия се живот, „Целувката“, „Паоло и Франческа“, „Лодката“ са някои от пластиките, които акцентират върху романтичната страна на битието ни.
Има и други – философски теми от живота, като „Изкушението“, „Към…“,„Разпятие“, или съвсем конкретни, като проекта за паметник „Спасяването на българските евреи“.
Творбите са изработени от черно желязо, но същевременно са ефирни и нежни. Георги е постигнал форма с пластична структура, изящна рисунка и своя аскетична естетика–така един от най-големите в съвременното българско изкуство– акад. Светлин Русев, определи творбите на 43-годишния скулптор. Доколко важна е оценката на „големите кучета“, както често Георги определя своите учители:
Голямо самочувствие ми дава, защото акад. Светлин Русев и проф. Емил Попов са едни от най-важните хора за мен като авторитет. В днешно време на творец да кажат, че е достигнал до някаква своя пластична индивидуалност, е много трудно и много важно. За мен всичко започна от най-ранна възраст – на 7-8 години. В началото е трудно да се започне със скулптурата, почти невъзможно. Затова– рисуване, после живопис. Завърших средното си образование с дърворезба. И в един момент като прочетеш книгата за Микеланджело, везните се накланят към скулптурата – поне при мен така стана.“
Георги е от творците, които знаят, че светът не започва от тях и не спира да се учи. Може така увлекателно да говори за гениите в скулптурата, че дори и най-големият лаик в пластичното изкуство да се почувства изкушен да научи още. Талантът изисква да си готов да жертваш много, за да се занимаваш с изкуство. Всеки, който има желание, може да се научи да рисува доста добре, да прави скулптури. Трудно се оценява кой е по-добър. Но хората, които не носят в себе си талант, просто се отказват, защото е много трудно да се живее от това!, казва Георги Георгиев. Обяснява, че в България има множество възможности за изява, но за един млад скулптор връзката с истинските ценители и колекционери е трудна. В XXI век, в България, това до голяма степен е въпрос на късмет. А как се стига до собствената техника и стил?
Като какъв човек иска хората да го познаят, след като разгледат „Животът в скулптура“? Пак ще цитирам акад. Светлин Русев, който ми помогна да подредим творбите в галерията. Той е най-големият авторитет в тази посока и е бил куратор на много изложби по целия свят. Наредихме нещата, седна, погледа-погледа и каза: „Така като гледам, това момче е много влюбено“. Беше много хубаво, защото това е истина. И щом успява да се усети чрез формата, щом съм успял с едно черно желязо да покажа, че има любов – това е прекрасно!“, сподели скулпторът Георги Георгиев.
Снимки: Елена Каркаланова
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..