Старинните български сгради и църкви, богатите на културно наследство градове – и всичко това, видяно през очите на художниците от началото на миналия век. Националната художествена галерия повежда посетителите сред красотите, сътворени по нашите земи, не само като съпреживяване чрез изкуството, но и като размисъл – как пазим най-ярките следи на цивилизацията, завещани ни през вековете, и съумяваме ли да ги надградим.
Изложбата „Пейзажи със старини” обединява близо 300 платна, в които художниците творчески интерпретират старинното наследство по нашите земи. Интерес към него проявяват най-напред творците ни през възрожденския период, повлияни от популярния в европейската живопис жанр.
Целта на изложбата е да се покаже жанрът “Пейзажи с български старини”, който се развива от началото на 20-и век и към неговата половина придобива окончателния си вид – обяснява кураторът Доротея Соколова. – Жанрът е свързан с процеса на разкриване, изучаване и опазване на културното наследство, както и със създаването на институциите на новата държава. Освен това, той е оригинален български и не подражава на европейските образци от 17-и-19-и век. Досега този жанр не е показван самостоятелно, така че на изложбата могат да се видят кои са неговите автори и етапите му на развитие.
Художниците са привлечени от знакови български старини – църкви, манастири, къщи в класическите традиции на 19-и век, живописни руини, възрожденските градове, София, Пловдив, Търново, Охрид, Кавала, Созопол, Несебър. А сред авторите на маслените картини, рисунките, акварелите, пастелите и печатната графика изпъкват имената на големите творци от първата половина на 20-и век Петър Морозов, Никола Танев, Цанко Лавренов, Сирак Скитник, Иван Милев, Ярослав Вешин, Владимир Димитров – Майстора и много други.
Жанрът минава през няколко етапа – най-ранният е свързан с европейската традиция на академичните художници от първото поколение като Антон Митов, Иван Мърквичка и Христо Станчев, последвани от импресионистите и експресионистите – разказва Доротея Соколова. – Ала първата значителна творба, която поставя началото на модерния жанр, оформил се около 1910 г., е „Руината „Света София” на Никола Петров. Разбира се, освен български, художниците рисуват и прочути европейски паметници, но важното е, че те внасят яснота по отношение на такива символи на нашата култура като „Света София”, Боянската църква, Рилския манастир, старинните градове. Важно е да се подчертае, че техните работи не представляват документални картини, а са художествени претворения - индивидуални за различните художници и в различни стилове.
И докато художниците опознават българските старини, пресъздавайки ги върху платното, държавата създава институциите, свързани с изучаването на художественото наследство и културата на неговото опазване. Тази научна страна е представена в изложбата чрез текстове и фотографии – от описания на художествени произведения и старини и предприетото от дейни българи през османското иго за тяхното съхраняване, до проучванията и законите от първите десетилетия на 20-и век. Една от личностите с най-голям принос за опазването на наследството по нашите земи е изкуствоведът Андрей Протич – строител на съвременна България, директор на тогавашния Народен музей, с неоценим принос към създаването на модерните закони за музеите и старините. Не случайно на този голям изследовател с огромен авторитет и дейност е отделена цяла зала в Националната галерия и изложбата е посветена на светлата му личност.
Снимките са предоставени от Националната художествена галерия
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..