Границите – на територии и самоочертаните в съзнанието ни и предизвикателството да преминем отвъд забраните, страха и предразсъдъците. Понякога с цената на собствения ни живот, но винаги с копнежа да познаем свободата.
Един български роман вълнува читателската общност в Шотландия – заради “Брекзит” и опасността от ново разделение, историите от границата на Капка Касабова звучат като предупреждение в един свят, издигащ все повече огради и стени. Ако някога е написана книга за нашето време, това е “Граница”, която влиза надълбоко в историята за това как границите върху картата се затягат още веднъж след отварянето им в края на Студената война, е аргументацията на наградите Saltire да обявят романа за книга на годината.
Преди няколко години писателката предприема пътешествие по границите между България, Гърция и Турция, за да се вслуша в нечутите досега истории на хората по тези места. И докато броди из обширните райони на Южните Родопи и Странджа, осъзнава как разказите от двете страни на разделителната бразда в еднаквостта си се събират в едно-единно ехо. В думите на хората се преплитат спомени отпреди век насам – Балканските войни и Първата световна, преселенията, включително на турците с отнети имена, Студената война. Но и един все още потулен въпрос – за убийствата на границата на стотици бегълци от тоталитарния режим.
Открих не само че хората на границата все още живеят с тези спомени, но и че сякаш самата природа– този пущинак, тези прекрасни диви места, също е просмукана с травматичните събития за анонимно закопаните момчета и момичета от целия социалистически лагер, които са се опитвали да минат и са били застреляни на място – казва Капка Касабова. Това все още са неразказани истории, а те са ключови, ако искаме да разберем миналото и нашето време, защото в разказите отпреди 30 г. има много отговори, включително за сегашния толкова труден исторически момент.
Границата винаги е мека за едни и смъртоносна за други, убедена е писателката, давайки за пример бежанците, за които разделителната бразда в момента е трудно преодолима или непреодолима. Те обаче се опитват да минат през същите пътеки, които други хора преди тях са пробвали да преодолеят в обратната посока, и това е един от парадоксите на това място, допълва тя.
Новите огради, включително между Гърция и Турция, са всъщност призрачни повторения на старите. Новите огради, които струват толкова пари на държавата и съсипват безценните гори, изразяват страх от другия. А страхът, от своя страна, е израз на невежество, на непознаване на чуждия човек. В този смисъл те са по-скоро символични и могат да ни служат като огледало, в което да погледнем себе си и вътрешните си мотиви да искаме все повече и нови огради. Но нека да си спомним предишните огради и колко страшно и несправедливо беше да се живее с такава граница. Затова ми се струва, че има много ирония в тези нови ограничения.
Една обща история, разказана на три езика от различните страни на границата, обединена от травмата. И за да не се повтаря, е важно хората да разговарят – за миналото, настоящето и бъдещето.
Най-лошото, което можем да си направим като общество, е да премълчаваме, да не даваме глас на човешките истории, които всъщност правят голямата история, смята Капка Касабова. В това премълчаване на важните истории, според мен, има нещо като второ убийство, като второ похищение. А когато нещата не се разказват, те се повтарят. Затова аз толкова вярвам в разказването– не само на един глас, а многогласно, във вслушването в историите на другите – тези, които са като нас, но и тези, които не са като нас, например бежанците, от които толкова ни е страх. Много е важно да чуваме, да се вслушаме, да разберем, да проумеем, иначе сме осъдени да вървим назад.
А единственият начин е като преодолеем границите в собственото си съзнание – на страха, предубеждението, невежеството спрямо другия. Още повече, че хората навсякъде са еднакви и преживяват едни и същи неща, независимо от повърхностните разлики, които ги разделят. Но рано или късно всяка ограда пада и това ми дава надежда, заключава писателката.
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..