Със сигурност не знаете кой е Юрис Звиргздинш, защото „Меча република“ е първата негова книга, преведена на български, при това написана, за да бъде издадена първо у нас, а след това и в родната му Латвия. Този латвийски автор има интересен житейски път, започва да пише късно, но детските му книги го правят един от най-популярните автори за деца в станата. Те са преведи на различни езици, а той става носител на различни престижни отличия. Написана специално за българските читатели, „Меча република“ е необикновена книга. Първата й глава например разказва за заседание при министър-председателя, където се обсъжда въпросът за нарастването на мечешкото присъствие в града и необходимостта да се справят с това. Книгата разказва как мечките правят мечата си република и по деликатен начин кара детето, което чете, да осъзнае, че е необходимо да се участва във взимането на важни решения, а не да се стои настрани. Ето какво написа за книгата нейният художник Кирил Златков: „Книгата е урок по гражданска активност за малки и големи. И затова, че свободата не е гарантирана и неприкосновена, дори когато живеем в резерват.“ А в интервю с Нева Мичева, ето какво разказва за писането за деца Звиргздинш: „Никога не си намислям предварително дидактика: ето, ще направя книга, която ще ги учи на това, това и това. Моята редакторка Инесе Зандере смята, че най-типичното за моите истории е желанието да споделям знание с децата... Те от съвсем малки са личности и с тях трябва да се разговаря като с единствени. Впрочем заради липсата на именно това, за мен училището е тоталитарна структура, подобна на държавата, която произвежда не граждани, а послушни граждани.“
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...