Това е заглавието на едно от стихотворенията на Мария Липискова от новата й книга „Хирошима моя“. То много точно охарактеризира поезията й, отношението към писането и желанието да се занимава със същността, а не с бързо изчезващото лустро на живота и литературата. На въпрос в една анкета преди години дали е била част от някакви литературни групи, кръгове общности, тя отговаря: „Не, просто пиша и публикувам вече 20 години – и така съм свързана с “Литературен вестник”, Литературен клуб, Liternet, Public Republic.“ Ето какво пише Христина Панджаридис от „Диаскоп“ за книгата й „не-снимане“, което впрочем можем да отпратим и към настоящата „Хирошима моя“: „Стиховете на Мария Липискова не стават за забравяне. Светлината, която струи от тях, не позволява на праха да се натрупа и да ги изяде бавно и монотонно. Поезията ù е утоленост, след която отново посягаме да пием, да задържим книгата и да я пазим от искрите на пожарите.“ Това е третата книга на поетесата, която досега е издала „По следите на мадлен“ (2007) и „не-снимане“ (2013), която беше номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов“. Превежда от руски език автори като Михаил Ямполски, Борис Дубин, Михаил Епщейн и поезията на Бродски, Леонид Шваб, Олег Юриев, Павел Арсениев, Глеб Шуляпков, Полина Барскова, Анна Глазова. Мария Липискова публикува освен поезия и проза, също и литературна критика , а стиховете й са превеждани на хърватски, румънски, испански, английски и немски.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...