Маскарадната обредност идва от древни езически времена и е съхранена до днес като част от българската фолклорна традиция. Игрите с маски са обвързани основно с празниците от Коледа до Великден. В различните райони на България маскирани мъже играят около Нова година, през Сирната неделя (прехода от зимата към пролетта) и през Тодоровата неделя (първата седмица от Великденските пости). От края на 2015 г. обичаят е част от голямото семейство на ЮНЕСКО.
Най-големият фестивал на традиционни игри и обичаи с маски в България, а и на Балканите, е фестивалът „Сурва“ в Перник. Традицията му започва през 1966 г., а статут на международен фестивалът придобива през 1985 г. И тази година Община Перник очаква много гости от страната и чужбина, които ще се включат в големия празник - 27-то издание на „Сурва”, което започва на 26 януари.
Всички ще могат отблизо да се запознаят с пазителите на маскарадната традиция. Още за приготовленията и акцентите в програмата разказва кметът на Перник Вяра Церовска:
Изненадите ще бъдат много, приятни и красиви. Подготвили сме богата програма за самото откриване на 26-и и през следващите дни, когато е кулминацията с дефиле на 105 групи. 46 са от нашата община, над 50 са групите - гости от цялата страна. Очакваме и 450 участници от осем страни - Македония, Словения, Сърбия, Испания и др.
Сигурна съм, че и този път фестивалът ще изненада с нещо ново, запазвайки тази колоритна българска традиция. Заповядайте в Перник и ще останете много приятно изненадани и очаровани! Голяма част от гостите - българи и чужденци, са идвали много пъти. Това е силата и магията на нашия фестивал - връща те пак и пак. Искаш да бъдеш част от това дефиле, от този празник на духа. Да вярваш, че здравето, късметът и добруването ще бъдат повече през годината.
На 13 и 14 януари беше автентичната „Сурва“ в пернишките села. В тези дни навсякъде е интересно. Домовете са отворени, баниците са направени има питки и гозби - всичко, което е в основата на българската кухня, бит и традиции. Приготвено с любов и много вкусно за гостите на тържеството. След като сурвакарите преминат през цялото село, от къща в къща, те се събират на площада, където се запалва голям огън, който по традиция се прескача.
Празникът е повод за среща с приятели, събират се различни поколения, за да усетят тези чисти български мигове и да се порадват на маскираните участници в игрите. Какво е характерното за маските в пернишкия край - Вяра Церовска продължава:
В Пернишко обикновено се приготвят маски с пера, като задължително присъстват и традиционни символи. Всичко се изработва от кожа и естествени материали, така както се е правило в миналото.
По време на фестивала ще отвори врати и работилница на майсторите. Тези български творци винаги влагат нещо ново при изграждането на маската. Във всяка една, освен труд, е вложена и много емоция и любов. Маските са страховити и причудливи.
Във всички фолклорни групи има задължителните - булка, младоженец, свекър, свекърва, поп - неотменните герои, които са в дъното на тази ергенска обредност. Това е общото, но е представено по различен начин във всяко населено място. Заповядайте в Перник, ще ви хареса!
Гостите на града ще могат да разгледат и няколко интересни изложби, свързани с маскарадните игри, ще ги завладее очарованието и колорита на танците с неповторими маски и костюми.
Снимки: БГНЕС
В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..
Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..
Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..