„Привличане“ не само към любовта, но и към доброто и злото, към всичко онова, което искаш от живота, без да позволяваш на някого да ти налага своето виждане за света и мястото ти в него – това е може би основата, на която стъпва насоченият към тийнейджърите нов български филм. Определян като свежа тийнейджърска история на границата между драмата и комедията, „Привличане“ се заражда като текст на смартфона на Яна Маринова – автор на историята и сценария на филма. След 7 месеца писане и взиране в телефона актрисата намира съмишленик в лицето на Башар Рахал, с когото решават да придадат облик и визия на този телефонен сценарий. Всъщност целият екип на филма е група от съмишленици, както казва и Рахал, който, освен че участва във филма, е и един от продуцентите на българската лента.
68 000 лв. – толкова струва тази американска картинка, както наричат всички замесени в лентата „Привличане“-то на екрана. Екипът споделя, че всеки е направил компромис със себе си в името на добрата визия на филма. Според режисьора Мартин Макариев обаче „Привличане“ не е създаден толкова с добра техника, колкото със знания. Историята, която преплита в себе си любов, приятелства, предателства, музика и много танци, придобива вид на романтична комедия благодарение и на сценаристите Борислав Захариев и Георги Ангелов. Тя е разказана чрез превъплъщенията на актьорите, които участват в нея – Луиза Григорова, Койна Русева, Владо Пенев, Александър Сано, Радина Боршош, Живко Симеонов и други.
В „Привличане“ има много хумор и в същото време много страсти, интриги, амбиция и борба за власт, споделя Яна Маринова, която си признава, че е радостна от факта, че е успяла и да се превъплъти в една от ключовите роли във филма. Какво още сподели актрисата, каква е визията на режисьора Мартин Макариев и какво казаха замесените в това екранно „Привличане“ по време на специалната медийна прожекция на филма, чуйте във звуковите файлове. Самото „Привличане“ пък можете да гледате от 23 февруари по кината.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...