Баската писателка Аpанча Уретабиская (1947, Сан Себастиан, Испания) е член на Баската академия за език и литература. Пише поезия, разкази, романи, есета. Работи като журналист. Едни от най-известните й творби са „Защо, пампушко” (1979, като пише и сценария за филма по книгата), „Сатурн” (1987), „Червената тетрадка” (1998), „Трите Марии” (2011), „Научено по пътя” (2016). Получила е редица литературни награди.
Ето как Уретабиская отговаря в едно интервю на въпроса коя е най-голямата награда за един писател: „Не знам. Но неотдавна, докато се хранехме, казах на моите близки, че съм открила защо се занимавам с литература – заради мисълта, че може би някой ще бъде принуден да изслуша, какво казвам, макар и за кратък отрязък от време”.
На български език за първи път излиза неин сборник с няколко прозаични творби под заглавие „Червената тетрадка” в превод на Мария Пачкова. Модератор на срещата с участието на директора на Институт Сервантес Хавиер Валдивиелсо, авторката и преводачката, беше Марин Бодаков. Аранча Уретабиская излъчваше интелект, достойнство, красота и сдържаност, докато разказваше за баската литература и език, за своите занимания и любовта си към словото.
„Пиша за някого, който в неделния следобед разгръща книга и го прави с удоволствие. Няма пол, нито възраст”, казва баската писателка. „Ясно ми е, че ние, писателите, работим за едно малцинство”.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...