Лаура Линдстед (1976) една от най-известните финландски авторки. Още с първата си книга „Ножици“, излязла през 2007, тя е номинирана за „Наградата на Финландия“, което е най-важното отличие там. С втория си роман тя вече я получава. Годината е 2015, а името на романа ONEIRON. Книгата е отличена с още пет литературни награди и множество номинации. Вече е издадена и на български в превод на Росица Цветанова. Наричат го „перфектен постмодерен роман“, „изключителна книга“, „силна и оригинална“... За какво става дума, при положение, че подзаглавието му е „фантазия за секундите след настъпването на смъртта“? Веднага трябва да се каже, че книгата няма нищо общо с езотериката, а по-скоро клони към фантастиката. Лаура Линдстед освен, че пише разкази, есета и прави пърформанси, се занимава с научна работа и това личи и в романа ѝ. Книгата показва високата ѝ култура и научно познание. Седемте жени, героини на ONEIRON са от различни държави и континенти, с различен личен живот и участ. Те са всъщност между живота и смъртта, в странно бяло празно пространство, като всяко определение тук би било условно, а времето не съществува... Линдстед показва не само богато въображение, но и безспорен талант, така че успява да ни пренесе в тази условна реалност и да ни провокира да мислим повече за това, което е отсам, от това, което е отвъд.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...