Фондация „Детето и фолклора” вече има зад гърба си няколко красиви книги с български пословици, поговорки и гатанки, преведени от българчета в чужбина на различни езици. В ход е подготовката на следващо – четвърто, издание. За децата, тяхното творчество и бъдещите планове разказва Лилия Старева – фолклорист и съставител на това приказно българско словесно богатство.
Това е една поредица на фондация „Детето и фолклора”, която правим от доста време и изпълняваме съвместно с Държавната агенция за българите в чужбина. Смятам, че е много важно да потопиш децата в мъдростта на народа ни и да предадеш чрез тях тази мъдрост. Казвам да ги потопиш, защото те са много близки до фолклора, до приказката, в която са участвали старите българи и могат да я разберат. Децата задават непрекъснато въпроси – кой, защо, как? Този свят е пред очите им. Фолклорът е много разбираем за тях, точно защото носи детската любознателност и откритост към света, носи много ценности и важни послания за добро живеене, за израстване в този свят. Независимо, че тези мъдрости са давани много отдавна те са проверени от живота. И аз наистина съм щастлива, когато гледам с какво огромно желание децата се включват. Първо в един конкурс, който фондацията провежда вече 15 години. Това е „Мъдростта на народа ни” – конкурс за илюстрация на български фолклорни образци, митове, легенди, басни, приказки, пословици, поговорки и гатанки, празничната ни система и ритуали. Децата рисуват и в същото време израстват чрез тях. Не само научават, а започват да харесват, да уважават и да открояват смисъла на фолклора.
Българските деца в чужбина са не само художници на приказното и красивото, те са посланици на българското, преводачи. Разпространяват нашата фолклорна култура по света, вписват се в нея и чрез нея имат ново самочувствие.
Много трогателни са срещите ни с българската диаспора. Те са по-големи ценители на нашето народно творчество и фолклор, на нашата дълголетна духовност, отколкото сме ние тук. Така е, защото родното им липсва, защото са отделени – споделя Лилия Старева. – Нашите гатанки са преведени на пет европейски езика, а пословици и поговорки досега сме превеждали на 12 езика. Децата търсят смисловия аналог. Това е едно интеркултурно общуване. Да направиш сравнителен анализ на посланията, на езиковата култура, на езиковото богатство на различните народи не е лесно, но те го правят без да съзнават, че го правят. Така изучават паралелно две култури – на страната, в която растат и българската. Децата се идентифицират с нашенското, но отчитат доброто и в творчество на другите народи. Откриват, че сме близки, че си приличаме, че не сме толкова различни. Виждат, че ценности като морал и нравственост са разпръснати навсякъде по света и могат да се впишат в тях. При малките нещата са по-прости и по детски чисти: рисуват, превеждат, участват в конкурс, виждат се в красиви книжки и са щастливи. Трябва само да им разкажеш приказката и да им кажеш: Участвайте! И те се справят наистина добре.
Снимки: prikazensviat.com
В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..
Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..
Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..