Лили Владимирова разказва историите на светците – още от времето преди да се превърнат в озарени образи на безсмъртни праведници. И затова иконите й са наситени с емоции, каквито могат да изпитат единствено човеците.
Двайсет и пет икони, изписани в строгия традиционен стил на старите православни майстори, вече цял месец извикват възторга на венецианската публика в ренесансовия дворец Scuola Grande della Misericordia.
В една необичайна изложба, преплитаща възвишеното и земното, българското изкуство се представя с религиозната живопис на Лили Владимирова и съвременните скулптури на Крум Дамянов.
Много внушително изглеждат експонатите в този дворец от XV век – казва Лили Владимирова. – И осветлението, и аранжирането им очарова хилядите хора, които минават всеки ден оттам. Тях ги впечатлява не само чисто ортодоксалното изкуство на иконата, но и идеята за това как искаме да съхраним нашите традиции. Затова изложбата не случайно се нарича “Пазители”.
Това са пазители на традицията, на вярата, на любовта, които чрез изкуството преодоляват границите. Включително и невидимите граници, отвъд които небесни сили те поемат, изпълват душата ти с безмерна радост и сияние и те подготвят за съприкосновение със свят образ. Иконата с един такъв образ – на Богородица, заобиколена от светци – сякаш в сцена, вдъхновена от най-висш промисъл – се озовава в Италия. И скоро в ателието на българската художничка пристъпват две влиятелни личности – Пино Бизаца, производител на прочутите мозайки “Орсони” и член на фондация “Гугенхайм” и проф. Джулиано Пизани световноизвестен изкуствовед и изследовател на Джото. Италия трябва да Ви види! – възкликват те.
Лили Владимирова започва да рисува лицата на светците, след като в Художествената академия й възлагат иконите в централния корпус на софийската църква “Свети Георги Победоносец”. И вече 20 години не може да се откъсне от иконописта, неизменно изпълвайки се с щастие и любов, щом хване четката в ръка. Но най-голямото вълнение настъпва при “проглеждането” на светеца – художничката се подготвя дълго време, докато изпише очите му в най-специалния за нея момент.
Може би този прилив на чувства идва от съприкосновението със светлите образи, които изписвам, от това, че вниквам в житейския им път – казва художничката. – Аз чета много жития на светци и се впечатлявам в чисто човешки план какви хора са били те. Нямам обаче определени правила при избора на следващия образ – някак си ми се приисква да го нарисувам и тогава знам кой ще бъде. Желанието идва някъде дълбоко отвътре, мисля си за това дълго време и изследвам много образи.
Лили Владимирова не се чувства ограничена от строгия канон на иконописта и успява да изрази това, което към което се стреми. Ала недоумява как невярващи хора се осмеляват да изписват ликовете на светци.
Работя по старата технология на нашите майстори – с 24 каратово злато, което се полага по специален начин – обяснява тя. – И смятам, че Божественият образ заслужава най-хубавото и най-чистото. Освен това, блясъкът на златото не е случаен – то се използва от древни времена, за да внуши в човека Божествената светлина. Златото служи предимно за ореоли и фонове, за да свети образът.
Освен да рисува икони, художничката е собственик и на галерия “Нюанс”, в която се представят творби на големи класици като Ярослав Вешин и Николай Райнов, утвърдени творци като Емил Стойчев и Любен Зидаров, но и съвсем млади автори. В момента обаче Лили Владимирова посвещава времето си на поредната икона и се подготвя за онзи толкова специален миг, в който ръката й, напътствана свише, ще отвори очите на свети Димитър.
Снимки: личен архив
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..