Международният фестивал „Българска душа на Святата земя” се проведе от 28 до 31 май в град Бат Ям, Израел за четвърта поредна година, като част от проекта „Дни на българската култура”. Акцентите в програмата този път бяха: спектакълът „Детектив” от репертоара на театър „Българска армия”, с участието на актьора Иван Радоев и на известния продуцент и артист Добрин Векилов - Дони, рецитал на Дони и Антоанета Добрева - Нети, поетичен рецитал на Катя Кремзер, която живее и твори във Виена, сценичен пърформанс „На живота – с любов” на художничката Райна Дамяни, българският филм „Каръци“, представен от неговия режисьор Ивайло Христов, изпълнение на български и израелски фолклор от Петя Петрова-Кенанска. Звездата на трите фестивални вечери бe доц. Етиен Леви, много любим на българските евреи в Израел, който изнесе самостоятелен рецитал и накрая пак с концерт закри фестивала.
Още от първото си издание, проектът се осъществява под егидата на кмета на град Бат Ям г-н Йоси Бахар и с подкрепата на Българското посолство в Държавата Израел.
Създател на фестивала е Весела Сели Райчинова – продуцент, преподавател, журналист и стрингер на „Артефир” на програма „Христо Ботев” на БНР, която от дълги години живее и твори в Израел. Целта на този проект е обменът на култури, съхранението на културното наследство на България и Израел за бъдещите поколения и незабрава.
Чуйте впечатленията на две от тазгодишните участници във фестивала – Катя Кремзер, поетеса от Виена и Райна Дамяни, художничка и арт експерт от София. И двете са представители на медиите. Сега подготвят специални репортажи за арт форума „Българска душа на Святата земя” и за маршрутите, с които ни изненадаха организаторите: старо Яфо, Тел Авив, Йерусалим, Назарет, Витлеем и Хайфа.
Нашите репортажи и пътеписи с продължение очаквайте в предаването „Време и половина” от 14 часа на 11 юни по програма „Христо Ботев”, но преди това чуйте какво споделиха в „Артефир” Катя Кремзер и Райна Дамяни.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...