Изкуството й се ражда на живо, пред очите на публиката, и също както в живота – без репетиция. Българската художничка Ванеса Катрин рисува в италианските дворци, концертни зали и дори манастири, а образите й върху платното винаги са нейно огледало, защото ги изтръгва от душата си.
Младата художничка, която пленява италианската публика със своите пърформанси, е единствената българка, която ще участва в заключителната изложба на световното биенале по архитектура във Венеция. На 10 юли в бароковия дворец Дзенобио избраната сред 6 хил. кандидати от цял свят артистка ще импровизира пред бялото платно в присъствието на публиката.
Ще представя пърформанса Chiave di lettura или “Ключът на истината” в свободен превод – ключът към това, което ни кара да вървим напред и да не изневеряваме на себе си – казва тя. – Първо, обаче, трябва да разберем кои сме ние. Нужно е да се освободим от всичко повърхностно и да достигнем до истинската си същност, за да правим това, което чувстваме.
Първия си пърформанс Ванеса Катрин създава преди три години, рисувайки женски силует в гръб. И изпраща така наситено с емоции послание, че публиката се разплаква. След като видях сълзите на хората, разбрах, че успявам да докосна нежни струни в душите им и да предавам чувствата си, добавя тя. Много често моите персонажи са в гръб, защото по този начин посланието е по-силно. За мен няма значение дали жената е красива или не, дали има сини или кафяви очи. Защото ме интересува не външната част на нещата, а това, което е в нас – излъчването, движенията, говора, жестовете. Аз винаги съм търсила вътрешното усещане. В пърформансите си използвам симбиоза между живопис, театър, танц, музика и когато успея да постигна синестезия, формите излъчват музикалност и създават поезия. Започвам от бялото платно и интерпретирам това, което чувствам в момента, затова критиците често ме наричат “художничката с душа”. Докато рисувам, понякога чрез огледала създавам т. нар. вибрационен кръг, за да може енергията, която се излъчва от мен, да отиде в картината и след това в хората. Така всички вибрираме на една и съща честота.
Ванеса Катрин казва, че е художник от винаги – първата си самостоятелна изложба прави едва на пет в родния Пловдив, а нейна детска рисунка попада в колекцията на покойния вече папа Йоан-Павел Втори. След като завършва художественото си образование, заминава за Верона и получава артистичното си кръщение в ателието на известния маестро Атос Фачинкани. Следват музеи, сред които флорентинския Барджело, Firenze Art Gallery и решението да се посвети на живописта на пълен работен ден и нощ.
Според художничката днешните револционери са хората, които дръзват да се опълчат на комерсиалните течения и определя себе си като една от тях. Затова и без колебание прегръща спонтанната идея да остави платното бяло и да направи един пърформанс само с мисъл. Много често в живота се намираме пред бяло платно – преди да се решим как да постъпим, доколкото изобщо имаме свободен избор, казва Ванеса Катрин. В този смисъл не е важно съвършенството на една картина, а колко емоция и любов успява да предаде тя. Произведение на изкуството може да бъде само едно цвете, дума или жест, но зависи кой, как и защо го прави, смята художничката.
Въпреки че е гражданин на света, Ванеса Катрин казва, че усеща своите корени. И нищо чудно скоро да се покачи на пловдивско тепе и с четка да разкаже някоя завладяваща история върху платното – например за Боянския майстор, изписал през XIII век иконите в малка църква в планината като предчувствие за европейския Ренесанс.
Снимки: Личен архив
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..