„В поезията мълчанията правят „хранителната среда” за думите още по-благодатна. Историята помни, че по различни причини някои автори замлъкват. Някои – завинаги, други – за по-дълго. Едни сами си налагат литературна диета, други години ровят в себе си и селектират натрупаните мълчания, за да светнат после с патинирания си отблясък мисли, думи и междудумия, свидетелстващи за непоказен душевен и духовен аристократизъм.
Мисля, че такъв е случаят и с поезията на Росица Кунева. Дълго е мълчала. Много дълго, след първите си публикации и книги, след напластяването на сериозна литературна ерудиция, след светкавиците на съмненията, прорязвали будните ѝ нощи… Впрочем, така е с качествените автори. Най-често те са самотни мореплаватели, които дори и да се случи насред океана лодката им да се пробие, не се вайкат, а изгребват водата. С тази книга Росица Кунева изгребва собствените си мълчания. Не ги замества с бързо изстреляни думи и фонтани от метафори. Книгата е действително един Приют за безсъници, в който е събрала удивително естествения си поток на съзнанието. Поезията ѝ напомня жадната за висини лоза, която се изкачва високо по отвеса на тревожния ни земетръсен и сърцетръсен свят. Поезия – гранична с екзистенциалното, преболедувано усещане за Пътя и за белезите, които получаваме, вървейки по него, за вселенската самота, за любовта и след нея, за задъханото търсене на портите, зад които са скрити сродни души...“ Това пише в послеслова си към дебютната поетична книга на Росица Кунева „Приют за безсъници” поетесата Елка Няголова – неин издател и редактор.
Стихосбирката е издание на Славянската литературна академия и ще има премиера наесен, а първото й представяне бе по време на международния литературен фестивал „Славянска прегръдка”, който се проведе във Варна в края на юни.
Две поетеси – авторката на „Приют за безсъници” Росица Кунева и нейният редактор Елка Няголова представиха дебютната поетична книга в „Артефир”. Чуйте разговор с тях.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...