Застиваше на сцената смирен, със сключени в молитва длани. И оркестърът се преобразяваше в олтар, пред който да се принесе в дар и жертва, само и само да измоли, макар и мимолетно, още веднъж да бъде осенен.
Музика. Пуснете музиката. Това изрекъл в болничната стая Емил Чакъров и пуснал душата си да отлети. А последната прошепната молба за миг застинала в тишината, преди магнетофонната лента завинаги да я улови – и с нея маестрото да изповяда смисъла на своето всичко, побрал се в една-единствена дума.
Този тъй съкровен момент от живота на Емил Чакъров показва във филма си “Последен концерт” Георги Тошев. Изпъстрен със свидетелствата на световни музиканти, неизвестни кадри от концерти и гласове от архивите, творението рисува необикновената съдба на прочутия български диригент, въздигнала го до звездите, но и не му спестила мрачните терзания от отхвърлянето и самотата.
Този филм има задачата да припомни кой беше този универсален талант – най-достойният ученик на Караян, човекът, за чиято кариера се грижеше мениджърът на Мария Калас – разказва Георги Тошев. – Емил Чакъров мечтаеше да отиде на голямата сцена и когато го постигна, се върна, за да я пресъздаде у нас чрез Новогодишния музикален фестивал, който все още е инспириран от духа му. Да докара в социалистическа България маестро Херберт фон Караян и Берлинската филхармония, Мирела Френи и най-големите световни артисти – всичко това го можеше единствено човек с талант и контакти в другия, свободен свят. Той беше ухажван от крале, кралици и магнати и дарбата му беше толкова силна и магнетична, че за него нямаше прегради. Кариерата му обаче имаше цена – на самотата, на разочарованието, на неприемането у нас, на финалния акорд като в музикално произведение да си отиде едва на 43 години, но достойно.
Едва на шест, Емил Чакъров е обявен за дете чудо и музиката ще го съпътства през целия му живот – от първите уроци по цигулка в родния Бургас, през спечеления конкурс за диригенти на Херберт фон Караян в Западен Берлин, до най-големите оперни театри и оркестри по света, отворили врати за блестящия маестро. В ерата на самия Караян и изключителните Мути, Абадо, Бърнстейн, Озава, Челибидаке, българинът успява да намери достойно място, печелейки възхита с индивидуалния си почерк на музикант. Но преди всичко е трябвало да спечели най-тежката си битка – да пробие без протекции в музикантските среди в собствената си страна, разчитайки единствено и само на таланта си.
Става въпрос за центрираност и устременост – това е единственото обяснение при всичките реално съществуващи “не-та” и спънки в живота му – категоричен е Георги Тошев. – Негови познати свидетелстват как той живеел в софийско мазе и се миел с ледена вода, защото друга нямал. Въпреки това увереността, че ще стигне там, където е неговото място, не го напускала. Има една история как той веднъж слязъл от “Драгалевци”, след като чул по радиото оркестър, чийто диригент не обявили. И отишъл до радиото пеша, тъй като нямал пари за автобус, за да разбере, че диригентът бил самият Караян и да се увери, че един ден ще стане като него. И го постига.
Като човек, жонглиращ с два коренно различни свята по време на Желязната завеса, той неведнъж е влизал в полезрението на Държавна сигурност. Служителите й обаче така и не успяват да го вербуват, защото, както казва авторът на филма, Емил Чакъров постига пълното припокриване на талант и морал. Днес обаче диригентът, който щеше да бъде на 70 години, тъне в забрава в родината си – нито една улица, културна институция, дори собственият му фестивал не носят името му, няма негова паметна плоча, нито музей, а записите му събират нейде прах. Затова пък по света умеят да ценят гениите. Когато в звукозаписната компания “Сони” прославената Соня Йончева помолила да чуе най-великия запис на руска опера за всички времена, й връчили изпълнение под палката на българина Емил Чакъров.
Снимки: архив
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..