Една изоставена промишлена сграда в центъра на града, престоявала години наред под сянката на изкуствени хълмове, скоро ще възкръсне за нов живот благодарение на инициативата на независими артисти и Столичната община.
Някогашната топлоцентрала на НДК, скрита сред три възвишения и ромоляща река в горичката зад музея “Земята и хората”, отдавна е останала без плът. Само изтърбушените й останки, тук-таме нашарени със спрей, навяват бегли спомени за сграда, изпълнена някога с живот. Група независими артисти обаче се заемат със задачата да превърнат руините в своя сцена за експериментални изяви в духа на съвременното изкуство и споделят идеята си с общината. Следва международен конкурс с 61 участници и избор на проект. Печелят младите архитекти Антон Колев и Мариана Сърбова, които до момента са работили в Бургас.
Бившата топлоцентрала на НДК беше предложена през 2014 г. от самите независими артисти – разказва Малина Едрева, председател на комисията по образование и култура в Столичната община. – От години търсим решения как изоставени общински сгради, които някога са били промишлени, да бъдат върнати на града с помощта на културни проекти. По този повод възникна и идеята бившата топлоцентрала да се превърне в център за съвременно изкуство – още повече че на града ни липсват подобни пространства, в които артистите от свободната сцена да могат да представят проектите си заедно със свои чуждестранни колеги. А също и да експериментират по примера на това, което познаваме в Берлин и други европейски столици.
Една от идеите за бъдещия център за съвременни изкуства е той да прелива хармонично в естествената му природната среда – не просто поредната абстрактна сграда с неясна цел, а място за естетическа наслада, развлечение и срещи, включително под открито небе.
Това пространство, което е част от Южния парк, дава големи възможности за жителите и гостите на града както за организирането на културни събития, така и за почивка и срещи с приятели – казва още Малина Едрева. – Обикновено центровете за съвременно изкуство са отворени предимно към визуалните артисти, докато бившата топлоцентрала ще интегрира различните видове изкуства. Затова и повечето пространства ще бъдат гъвкави за трансформиране – например голямата зала с 350 места в рамките на един час ще може да се преобразува от сцена за театър в изложбена площ, за целите на някакъв форум или да се изпразни и публиката да стои на крака. Освен това на втория етаж ще има още една зала за 150 души, предназначена за сценични изкуства, както и малки концертни пространства, ателиета за работа с деца и център за различни събирания.
През тази година трябва да започнат строителните дейности, а до края на следващата топлоцентралата да бъде реконструирана и превърната в действаща сцена на артисти от всички видове изкуства. Освен още една възможност за изява на свободните български и чуждестранни творци, целта е Центърът за съвременни изкуства да стане и туристически обект с международно значение.
Това не е единствената общинска сграда, която чрез обновление ще получи нови функции, но истината е, че след приватизацията изоставените халета в столицата са нищожен брой. Подобно място е например подземието на бившия мавзолей, предоставено за филиал на Софийската градска художествена галерия. Площадката му пък ще се използва за съвременно изкуство в градската среда, на която различни артисти ще представят инсталации.
Снимки: toplocentralata.com
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..