Изложба в „Двореца”: Български шедьоври и олимпийски дух

БНР Новини

Една голяма и впечатляваща изложба бе открита в „Двореца” на Националната галерия. Това е наистина първият дворец на българските князе (Александър Батенберг и Фердинанд) след Освобождението на България през 1878 г. А сега част от залите му са изпълнени с празничен дух, озарени от шедьоврите на някои от най-добрите български художници. Те са част от сбирката на известния спортист, колекционер и дарител Боян Радев. С тази изложба Радев отбелязва 50 годишнината на своята втора олимпийска титла по борба класически стил от Мексико-1968. По думите на големия състезател, по този повод той е поставил на първо място изкуството; в спортните среди годишнината от олимпийското злато ще бъде отбелязана през септември.

Снимка

С бурни ръкопляскания присъстващите на откриването посрещнаха Боян Радев и директора на Националната художествена галерия Слава Иванова.




Начинът, по който посрещнахте Боян Радев, сам по себе си е показателен, каза Слава Иванова. Разбира се, името на Боян Радев е знак. То е символ на гордост, символ на победа, символ на отстояване, символ на упоритост и самоотверженост. Тази вечер за всички нас е особен празник. Националната галерия отваря врати с една изложба,която представя за първи път така наситено и така богато колекцията на Боян Радев. Да, всички сме чували за Боян Радев, големия шампион. Както той самият обича да се шегува, но всъщност е истина: “аз съм национално богатство“. Да, той е национално богатство. Така е – два пъти олимпийски шампион, световен шампион. Но това е само част от неговия жизнен път в спорта. А останалата част е посветена на изкуството. Изкуството запълва живота му от момента, в който отваря очите си до мига, в който може би сънува картините – всички тези прекрасни произведения. И тъй като в Националната галерия винаги сме смятали, че всяка колекция е част от националната, ние широко отваряме врати за тази наистина блестяща сбирка.

Златю Бояджиев, „Бараците” (1964)Макар и много мащабна, изложбата има своите тематични акценти. Един от тях е творчеството на артистичната група „Бараците”. Това са Васил Бараков (1902-1991), Давид Перец (1906-1982) и Златю Бояджиев (1903-1986). В тяхното творчество българската живописна традиция по оригинален начин преминава към по-модерен израз.

Отделни зали са посветени на редица великолепни български художници, които могат да бъдат наречени национални класици: Васил Стоилов (1904-1990), Бенчо Обрешков (1899-1970), Илия Петров (1903-1975) и др.

Представени са и някои модернисти, като Жорж Папазов (1894-1972), работил предимно във Франция. И една любопитна подробност – на изложбата могат да се видят и картини от Сирак Скитник (Панайот Тодоров, 1883 – 1943), първия главен уредник на Българското национално радио. Преди да заеме този пост през 1935, той е вече известен като художник и писател.

Скъпи българи, много съм горд с вас, с тази вечер на откриването на моята колекция от различни автори – каза Боян Радев. Бъдете горди, че сте българи, уважавайте се и си помагайте. Аз нямам думи да благодаря, нямам думи да говоря повече, отколкото каза директорката на музея. И пожелавам на нея повече такива шедьоври да идват в тази галерия. И да бъде горда с онова, което прави за българското изкуство. Бъдете живи и здрави!

Това няма да е последната изложба от сбирката на Боян Радев в Националната галерия. В присъщия на колекционера леко загадъчен стил той каза, че скоро ще има нова изложба със също толкова картини, но от един автор.

Снимки: Венета Павлова и БГНЕС


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07