Изложбата "Подривна игра“ в галерия "Структура“ показва творбите на 7 международни артисти

„Подривна игра“ е темата на изложбата в галерия „Структура“, в която са изложени творби на австрийска двойка художници, художничка от Истанбул, която живее във Виена, на американски художник и на българката Даниела Костова, която от много години живее в Ню Йорк.

Кураторката Изабел Галиера събира 7 международни артисти за визуален коментар върху подривния потенциал на играта.

„Изложбата, на пръв поглед може да изглежда малко детска, защото се занимава с детските площадки, но всъщност това е една метафора на ограниченията, които обществото ни поставя - на начина, по който ние да се държим, по който да се движим, по който да се отнасяме един към друг, така че всъщност е сериозно изследване“, казва Мария Василева - създателка на галерия „Структура“

Даниела Костова, която е направила опасна игрална площадка в дома си в САЩ, каза:

„За мен най-важното в проекта бе да се фокусирам в абсурда на американската ситуация, в който вкъщи се разрешава да правиш каквото си искаш, а навън е забранено да правиш почти всичко. Това според мен позволява до голяма степен нещата да излязат извън пропорция“.

За Даниела Костова всичко започва от снимките в американското списание Атлантик на приключенски парк в Уелс, който й напомня за опасните игри от източно-европейското ни детство – в дворове с опасно стърчаща арматура, гуми, ръждясали пирони, недогледани пространства, с неподстригани треви, и онази степен на разруха, която усещаме като родна, когато се върнем от по-подредения свят.

Обяснението за Щатите е ясно – инцидент на детска площадка струва скъпо за общината и корпорациите и затова всичко се обезапасява. Резерватите за риск и опасна игра се оказват популярни в развити страни като Германия, Англия...и парадоксално, колкото по-опасни, толкова по-скъпи са те.

Разбираме от Даниела, че по време на този своеобразен арт пърформанс с опасна игра в дома й, следи от който виждаме в изложбата, няма пострадали деца, и я питам как и кого провокира с темата за игра отвъд контрола ? Отговорът й ни отвежда към особеностите на американската политика днес, употребата на оръжие за защита на собствеността, и правата само на територията на собствеността.

Майка ми живее на съседния ъгъл в този квартал на Истанбул, който се разраства бързо, защото ЕС плаща на Турия за бежанците от Сирия. Те играят така... сред праха и боклуците. Опасното обаче е, че отношенията между турците и сирийците се влошават. Турците си мислят, че за сирийците отиват повече пари и че имат повече права. И от определена гледна точка е така – има надписи на арабски, но не и на кюрдски например. Тоест сирийците имат повече права в Турция от турските кюрди. А не можем да ги наричаме бежанци защото те вече живеят в Турция, не в бежански лагери по границите, а навсякъде. А и те се оправят по-добре с биг бос като Ердоган. Той иска жените да са забрадени, а повечето от сирийците са си вярващи в исляма. А за такива като мен – алевити, или пък арменци, или пък кюрдите... за тях всичко е забранено.

Опасната игра излиза от детските площадки запечатани във фотоглафиите на Сонгюл, за да стъпи в игралното поле на политиката.

В това има и заряд на провокация...правителството създава условия за провокация и противопоставяне на хората едни срещу други. Турските граждани се оплакват,че сирийците получават всичко, което поискат от Ердоган и това е един вид... опасна игра? Да, мисля че е е опасна игра.

В един момент играта ще свърши, допълва Сонгюл и тогава ще се окаже, че остава само опасността. Освен ако не преобърнем перспективата и не видим, как играят сирийските и турските и кюрдските деца например... като създават своята площадка за игра заедно...от нищото!