В СГХГ успоредно стоят две изложби – на Александър Добринов, прочутия карикатурист и шаржист, и на Елиезер Алшех – един от най-интересните български художници от 30-40-те години на ХХ век, които сякаш нямат помежду си преплитания и пресечки. Двете експозиции носят две напълно несъотносими една към друга заглавия: неутралното „Александър Добринов. Ретроспективна изложба“ и категоризиращото „Елиезер Алшех и естетиката на безобразието“. Двамата художници обаче живеят по едно и също време, познавали са се, спорили са и са се съгласявали – изобщо за отделеност не би могло да се говори с увереност, напротив. Още повече, че и двамата в период от живота си са обект на репресии от страна на българските власти: Александър Добринов след 9.ІХ.1944 г., когато две години лежи в затвора, изключен е от СБХ и изселен в Луковит, издържайки се с направа на етикети и плакати; Елиезер Алшех – преди Девети по силата на еврейския си произход е затворен в лагер, а след датата на комунистическия преврат е критикуван и преследван заради формализъм, поради което със съпругата си Бронка Гюрова (също известна художничка) през 1951 г. напускат България и се установяват в Аржентина. И точно тук е може би силната пресечна точка в съдбата на двамата художници – в това, че и двамата са емигранти, единият вътрешен, другият външен.
Тъкмо в тази посока разговаряме в предаването „Премълчаната история“ с Красимир Илиев – куратор на изложбата на Александър Добринов, и Аделина Филева – директор на СГХГ, – за сходството и различията в съдбите на тези наши двама, а и на други български художници, чиито отношения с властта – било еднолично-авторитарна, било тоталитарно-комунистическа – са сложни и в повечето случаи водят до репресии от различен характер. Изкуство и емиграция, изкуство в емиграция – българските власти, за съжаление, в повечето случаи принуждават артистите да се отдалечават колкото се може повече от тях, не ги приласкават и ухажват.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..