40 години „Сто години самота“ в България

Габриел Гарсия Маркес
Снимка: ЕПА/БГНЕС
40 години след последното издание на „Сто години самота“ в България - с цензурираната първа версия, с „магнитната треска, астрономическите пресмятания, мечтите за превъплъщение, въжделенията да се опознаят чудесата на света“ и с разговора на Константин Мравов с преводача на книгата Румен Стоянов ви срещаме в „Нашият ден“.

През този месец от печат трябва да излезе дългоочакваното ново българско издание на една от литературните класики на ХХ век – „Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес. Издателството за пръв път ще представи сагата на семейство Буендия в оригиналния й вид, включвайки спестени по времето на социализма думи, изречения и цели пасажи. За целта към „Сто години самота“ се завръща Румен Стоянов, оригиналният преводач на легендарния роман, както и на други класики от латиноамериканския литературен бум през ХХ век. Румен Стоянов, живата връзка на България с автори  Хулио Кортасар и Алехо Карпентиер, неведнъж е разказвал историята на най-емблематичния си превод. Запознаването със „Сто години самота“ насред бурната 1968, срещите с Маркес в Барселона и София, разочарованието на колумбиеца от лъжите на българските издатели за тиражите му, довело до продължително неиздаване на негови книги у нас. Това са само част от историите, споделяни от преводача. Колегата от програма „Хоризонт“ на БНР Константин Мравов го пита какво е да се завърне към „Сто години самота“ след толкова време, доколко е променен новият превод, какво в книгата е било цензурирано през социализма и защо.

„Сто години самота“ е част от едно по-голямо явление, каквото е т.нар. нова латиноамериканска повествователност - прозата на автори като Маркес, Борхес, Варгас Льоса, КОртасар, Карпентиер, Хуан Руфо и много други, които увлекателно препредават на света усещането за цял един континент. Във втората част на разговора на Константин Мравов с преводача на „Сто години самота“ Румен Стоянов той се опитва да разбере какво е открил в книгата, когато за пръв път я прочита преди десетилетия и как онова поколение латиноамерикански автори си извоюва световно значение.

Балканите са Латинска Америка в Европа, казвал е неведнъж преводачът Румен Стоянов. Той и други интелектуалци често са обръщали внимание на дълбоката връзка с фолклора, която може да се наблюдава и в южноамериканската, и в българската литература. А въпросът към преводача е защо нашите романи не достигнаха световната слава на латиноамериканския бум през ХХ век.

Повече в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В търсене на доброто

Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..

обновено на 23.07.19 в 15:34

Денис Бучел: Фотографията трябва да докосне сърцето на зрителя

Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..

обновено на 16.07.19 в 15:11
Жюстин Томс (вляво) и Вася Атанасова

Българската Уикипедия на 15 години

На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..

обновено на 09.07.19 в 14:45
Доходно здание на Застрахователна компания „Балкан“, днес Младежки театър. Архитекти: Станчо Белковски и Иван Данчов,
1940 г.

Архитектурният модернизъм

Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..

обновено на 03.07.19 в 14:35

Тренировка по импровизация

Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..

обновено на 02.07.19 в 14:41
Любо Киров и Таня Димова в студиото на програма „Христо Ботев“

За музиката „Както преди“ с Любо Киров

Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..

обновено на 01.07.19 в 14:39

Невъзможен дебют

Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...

обновено на 14.01.19 в 12:29