Иван Теофилов слуша тишината

Иван Теофилов е един от най-талантливите български поети. След вълнуващите „Монолози“, „Вселената на яйцето“ и „Митология на погледа“, новата му книга „Гласът на тишината“ не просто е продължение на неговите записки, спомени, мисли, преводи, а по думите му – изключително важна за него: „Тази книга е съставена от вариации на тема минало, памет, съдба. Обособени в спомени и творчески размисли. В желанието си да синтезирам отчасти преживяното, да осветя донякъде неговата истина. С възрастта човек натрупва все повече минало, на което впрочем всички сме подвластни. А моето минало беше твърде екстремно, в което хората на изкуството (свестните хора) бяха мислещата, чувстващата жертва на политическия терор. И тези късове тук са от това битие, свързани с личности, събития, факти, провокирали ме да ги напиша. Неща, идващи ми отвътре – това е книгата.“
Първото представяне беше на „Аполония“ 2018 в Созопол, а второто – в София, в което взеха участие Иван Ланджев, проф. Божидар Кунчев и Татяна Лолова.
„Гласът на тишината“ разказва не просто спомени за един живот, тя акцентира върху пунктумите на този живот, пресъздава атмосферата на други времена и други хора, чиято липса днес остро се чувства. Книгата припомня онова, което е същностното в живота, говори за стойностите, за това кое в крайна сметка е важното, кое формира висотата на духа, кое остава и дава смисъл. Мислите от по едно-две изречения, които четем между по-дългите текстове в тома са внезапните светкавици, осветяващи композицията. А преводите на Бунин и Бродски допълват и уплътняват замисъла на цялата книга. И още нещо важно трябва да се отбележи: жизнеността, изострените сетива, чувството за хумор, а не на последно място гражданската позиция на Иван Теофилов, живял в тоталитарно време и във време на преход – все тежки времена – и успял да опази достойнството си неопетнено: „Животът ми мина в очакване да се случи нещо нормално в тази страна, но всичко се върши чудовищно безпардонно и сякаш напук, като чели злото е най-желано, немилостиво насаждано и едва ли не превърнато в идол.“
Важна книга!