С фотографската изложба „Антарктика – поглед от другата страна на света” на инж. Мирослав Цветанов продължава националната образователна обиколка на Българския антарктически институт. Експозицията с теренна фотография и видеоматериали на българския инженер, участник в две полярни експедиции може да бъде разгледана заедно с изложбата с исторически карти на Ледения континент „Непознатата южна земя“ на Гергана Лаптева в изложбените зали „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново. Събитието отбелязва 30-годишнината от провеждането на първата антарктическа експедиция на България и основаването на българската полярна база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън.
Честванията във Велико Търново започнаха с представянето на книгата „Антарктида – студеният юг“ на проф. Христо Пимпирев и новият документален филм „Едно антарктически лято“ на Българския антарктически институт, посветени на всички досегашни полярни експедиции на България.
„Българската база на Антарктида е построена преди 30 години с много лишения и тежък физически труд, благодарение на нашите мечти и ентусиазъм. На базата ни са работили 180 учени, от които 80 са чужденци. Всеотдайната работа на учените ни през всички тези години превърна България в една от 28-те страни, които управляват Ледения континент и нашите научни изследвания допринасят за развитието на цялото човечество“, каза по повод честванията ръководителят на ежегодните български полярни научни експедиции проф. Христо Пимпирев, учредител и председател на Българския антарктически институт, директор на Националния център за полярни изследвания.
Чуйте какво сподели още проф. Пимпирев за българското присъствие на Антарктида. И още: разказа на инж. Мирослав Цветанов, който сам финансира създаването на своята уникална изложба с 150 фотографии, разкриващи флората и фауната на Антарктида и ежедневието на българските полярници.
Снимки в галерията: инж. Мирослав Цветанов
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...