„Расте, но не старее” – девизът на столицата ни София с пълна сила важи за Столичната библиотека, която навърши 90 години. Читателите й за тази година, която още не е завършила, са вече 50 хиляди. Устойчива тенденция през последните години е половината от тях да са млади хора. Това са част от данните, изнесени във връзка с годишнината от създаването на библиотеката.
24 октомври 1928 година се смята за рождена дата на Столичната градска библиотека. С уведомителна разпоредба на тогавашния кмет Владимир Вазов се създава общински музей с три отдела: музей, библиотека и архив. Разбира се, новата библиотека не идва на празно място. София не стои встрани от духовното пробуждане на българския народ по време на националното ни Възраждане. Първото народно читалище с библиотека е открито още през 1867, по време на османското владичество. То е подпомогнато от известния възрожденски предприемач и дарител Иван Денкоглу (9 години по-рано тойсъздава и първото девическо училище в София). Малко след Освобождението на България, през 1878, е основана и днешната Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.
Историята на Столична библиотека е не само дълга, но и наситена с интересни факти, нелишена и от драматични моменти. Общината построява за библиотеката прекрасна сграда на площад „Бански”, недалеч от известната софийска минерална баня. Но тази сграда е унищожена при страшната бомбардировка на 30 март 1944, когато голяма част от София е изгорена със запалителни бомби.
И тогава от 50 хиляди изгарят 40 хиляди тома, включително и библиотеката на Денкоглу, която сме притежавали, която ни е била подарена – разказва директорката на Столична библиотека Юлия Цинзова. – Така че сме започнали наново да градим библиотеката с много дарения. И сме изключително благодарни на софиянци през годините. Всъщност, картините, които имаме, са около 350. Имаме 13 хиляди редки и ценни издания – всички те са дарени на библиотеката.
Годишнината бе отбелязана с множество прояви, на които БНР е медиен партньор. Една от тях бе фотодокументална изложба „Библиотеката на София 90 години в/и Града“, открита в Градската градина.
Ще направи 90 години от създаването си най-голямата публична библиотека – библиотеката на София с над един милион тома книги, с над 50 хиляди читатели, с 450 хиляди заети книги, с над половин милион посещения, с богата история, която ще покажем във фотоизложби, в книги, в конференция – каза при откриването на тази изложба Юлия Цинзова. Тя отбеляза още, че библиотеката разполага с 250 хиляди книги на чужди езици. Има американска читалня, корейски кът, голяма читалня на скандинавските страни, Руски център.
Също във връзка с 90-годишнината беше организиран XI Софийски есенен салон за поезия, който се състоя в американския център на Столичната библиотека. Състоя се и национално биенале на илюстрацията.
Сред най-интересните съпътстващи прояви е изложбата „Съдбата на книгите”. Представяме книги, които имат своята история, която е интересна, която мислим, че ще бъде интересна и на читателите, каза Ана Анастасова, ръководител сектор „Краезнание и книжовно наследство” А съдбите на книгите са различни, като човешките. Ще бъдат показани ценни книги, получени като дарение от видни личности или спасени от пожара през 1944.
Също и книги, забранявани при различни политически режими и спасени от унищожение (дискретно съхранявани във фондовете на библиотеката, без да „съществуват” официално в картотеките). И много други....
Най-старата книга във фондовете на библиотеката е „Царството на славяните” от Мавро Орбини (1601). Тя е сред източниците, по които е написана „История Славяноболгарская” на Паисий Хилендарски – пророк на Българското национално възраждане и първи историк от тази епоха.
Наред с ценните творби от нашето и световното културно наследство, които библиотеката притежава като „класическа” книга на хартия, тя бързо се развива и по пътя на новите технологии. Библиотеката има най-големия дигитален център сред културните институти в София, може би и в страната, отбеляза Юлия Цинзова.
Снимки: Венета Павлова и Столична библиотека
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..