Германската писателка Румяна Захариева с българско детство и „Ръкавици за студената война“
-
Германската писателка Румяна Захариева гост в „Артефир“
Румяна Захариева е автор на немски романите „Имало едно време сега“, „Ръкавици за студената война“ (в оригинал 7 Kilo Zeit), „Меча кожа“, „Транзитна виза за живота“. По голяма част от романите ѝ е направена и драматургия за радиотеатър. Захариева е носител на литературните награди на Северен Рейн-Вестфалия и Die LESE. Член е на немския ПЕН клуб и на Съюза на германските писатели.
Писателката е родена в Балчик. Възпитаник е на Английската езикова гимназия в Русе. Завършила е славянска и английска филология в университета Friedrich Wilhelm в Бон. Превеждала е творби на Блага Димитрова на немски, както е съставител и преводач на голяма антология с българска поезия, излязла още преди промените в Западна Германия. Румяна Захариева е измежду популярните, четени и обичани немски съвременни писатели. За книгата „Ръкавици за студената война“ на Румяна Захариева писателят Владимир Зарев отбелязва:
„Романът „Ръкавици за студената война“ е прекрасен текст, изпълнен с привидна наивност, но всъщност е невероятно сложен, потънал в аромати, във видения, в истории и е населен с чудни, истински, до болка автентични образи на хора – хора, които обживяват по ненадминат начин атмосферата на един отминал и така невероятно възкръснал в думите ѝ свят. Свят, привидно мъничък, събран в шепата и сърцето на едно будно и обладано от любопитство дете, и безкраен, жив, плътен, повличащ, изпълнен с цветове и чудесни, несрещани никъде другаде подробности за едно сякаш загубено за националната ни памет минало.“
БНР подкасти: 
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
В търсене на доброто
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел: Фотографията трябва да докосне сърцето на зрителя
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
Българската Уикипедия на 15 години
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Архитектурният модернизъм
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Тренировка по импровизация
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
За музиката „Както преди“ с Любо Киров
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Невъзможен дебют
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...
Ясно
