Ученици от Национална гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“ – София разположиха стативите си в средища с многовековна история, за да разкажат в картини как живописните църкви, мостове, улици и къщи променят духовния облик на града.
Рисунките, обединени в проекта “Европейско културно наследство”, вече са изложени във фоайето на централната сграда на Българската академия на науките. С творбите си, разкриващи красивото архитектурно минало на Трявна, Мелник и София, младите художници участват в конкурса на Ученическия институт на БАН за гимназисти с интереси в областта на изкуствознанието и изобразителното изкуство.
Българската академия на науките преди пет години възроди нещо, което е съществувало много отдавна – движението ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта) – разказва акад. Петър Кендеров. – Идеята е ученици със склонност към изследователската дейност да бъдат насърчавани в научните си занимания. През т. г. за първи път допуснахме и проекти в областта на изкуството и изкуствознанието, затова и ученици от гимназията “Свети Лука” направиха тази изложба с рисунки от културното европейско наследство у нас. В своите картини младите художници пречупват през съзнанието си видяното в стари български градове по един интересен и неочакван начин. За тях светът изглежда по-различно и е добре да се вглеждаме в него през очите им, за да прозрем бъдещето.
Дванайсетокласниците Цветелина Куманова и Лъчезар Владимиров избират за вдъхновение възрожденския град Трявна.
Това е т. нар. Гърбав мост с камбанарията зад него – разказва за рисунката си Цветелина. – Избрах именно това място, защото е най-голямата забележителност, която може да се види в града. Когато разбрахме, че можем да отидем в Трявна, направихме проучване и повечето от нас си набелязаха именно стария мост. Затова и на изложбата ще намерите доста негови изображения.
Моята картина също е от Трявна, но показва една от големите улички край моста – включва се в разговора и Лъчезар. – Спомням си, че беше един следобед, в който светлосянката падаше върху самата улица. За да пресъздам тази невероятна гледка, използвах доста цветове и различни материали.
Най-добрите рисунки в изложбата ще бъдат наградени на ученическа научна сесия, по време на която оценка ще получат и проекти в хуманитарната област, химията, физиката, математиката, информатиката, биологията, екологията, роботиката. Отличените автори ще имат шанса да прекарат цял месец в лабораториите на БАН и да изпробват апаратурата под ръководството на учени.
Целта ни е да покажем какво означава научният живот, защото децата участват в конференции, разговарят помежду си, спорят с журито и това са все елементи на науката – казва още акад. Петър Кендеров. – Аз съм сигурен, че където и да отидат, те ще се реализират добре, тъй като са усвоили изследователския подход към всичко, което правят. Някои от възпитаниците на Ученическия институт вече участват в научни конкурси за млади хора и от двете страни на Атлантическия океан и се представят отлично, вземат награди, показват себе си, показват и България. Така че страната ни стои на картата – в областта на науката ние не сме по-назад от най-развитите европейски държави.
През 2000 г. по случай Международната година по математика няколко научни организации заедно със специализирания институт на БАН учредяват Ученически институт математика и информатика. Благодарение на отпуснатия им бюджет всяка година стотина деца участват в лятна изследователска школа, а през останалото време се допитват до учените. Днес надеждата на института е да се пребори за финансиране и в останалите научни области.
Снимки: Диана ЦанковаАко се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..