„Проектите в тазгодишната антарктическа програма са избрани с много строго рецензиране от специална комисия от хабилитирани преподаватели, работили в полярните региони. За тази експедиция от 28 представени проекта бяха избрани само 7 от областта на науките за земята, биологията и проект от хуманитарната област за създаване на архив на българските полярни изследвания и тяхното популяризиране сред училищата, който ще бъде продължен и реализиран в България“, каза ръководителят на ежегодните български полярни експедиции проф. Христо Пимпирев преди отпътуването на първата група за Антарктида тази година.
Българските полярници заминават на 9 ноември вечерта с полет през Рим, Сантяго де Чили и Пунта Аренас. След няколко дни десетимата българи ще отплават с кораба на Oneоcean Expedition през пролива на Дрейк към българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Очаква се да пристигнат около 20 ноември и да раззимят базата ни като я подготвят за предстоящия летен антарктически сезон. Групата включва освен логистичен екип, лекар и професионален готвач и двама биолози, които ще работят по проекти към Националната програма за полярни изследвания.
Началото на експедицията съвпада с пътуващата образователна изложба „Антарктика – поглед от другата страна на света” на инж. Мирослав Цветанов в Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“. Експозицията показва работата на българските антарктици и уникални скални образци и вкаменелости, събрани от геолозите гл. ас. Дочо Дочев и д-р Стефан Велев. Тя е по повод 130-годишнината на Алма матер и 30 години от основаването на българската база "Св. Климент Охридски" на Антарктида. Организатори са Българският антарктически институт и Националният център за полярни изследвания.
Чуйте какво сподели още проф. Пимпирев за проектите на българските учени и значението на антарктическите изследвания за предотвратяване на климатичните промени. И още: разказа на инж. Йордан Йорданов, който дълги години е командир на българската база „Св. Климент Охридски“ на Ледения континент.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...