Едно шоу на No Blink

БНР Новини
Снимка: No Blink

Гледате ли телевизионни сериали? Ако отговорът ви е положителен, веднага ще ви попитам дали ви е направило впечатление качеството на съответната продукция? Мисля, че няма да сбъркам, ако кажа, че то се доближава, а понякога дори надминава това на филмовите проекти. Къде обаче е разликата между филмите и сериалите? В изразните средства на аудиовизуалния език, с които борави, в режисьорския разказ, в добрия кастинг подбор или всичко отново е въпрос на пари?
Отговор на тези и други също толкова важни въпроси дадоха Магърдич Халваджиян и Зорница София в “Едно шоу на No Blink” – кино влог, който има амбицията да съчетае всичко за седмото изкуство, но по неформален начин. Всяка сряда в YouTube ще се излъчва по един епизод от шоуто, което все още си няма име. Първият вече беше излъчен. В него, в рамките на дискусията “Между филмите и сериалите”, Магърдич Халваджиян, Зорница София и Петко Венелинов потърсиха разликата между киноизкуството и телевизионните поредици.  Водещ беше Драгомир Симеонов. Чуйте откъс от дискусията, а повече за шоуто на No Blink – група млади кинотворци, които не мигат пред българското кино, разказва режисьорът му Ники Стоичков.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В търсене на доброто

Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..

обновено на 23.07.19 в 15:34

Денис Бучел: Фотографията трябва да докосне сърцето на зрителя

Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..

обновено на 16.07.19 в 15:11
Жюстин Томс (вляво) и Вася Атанасова

Българската Уикипедия на 15 години

На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..

обновено на 09.07.19 в 14:45
Доходно здание на Застрахователна компания „Балкан“, днес Младежки театър. Архитекти: Станчо Белковски и Иван Данчов,
1940 г.

Архитектурният модернизъм

Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..

обновено на 03.07.19 в 14:35

Тренировка по импровизация

Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..

обновено на 02.07.19 в 14:41
Любо Киров и Таня Димова в студиото на програма „Христо Ботев“

За музиката „Както преди“ с Любо Киров

Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..

обновено на 01.07.19 в 14:39

Невъзможен дебют

Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...

обновено на 14.01.19 в 12:29