„Моят филм „Феличита”, за който получих Голямата награда на Първия международен фестивал на анимационните филми „Златен кукер”, можете да го видите в една телевизия, която прояви интерес. Бях готов да давам анимация за телевизиите и без пари. Те биха дали 15-20 лв., което е страшно обидно. Трябва да се прояви интерес от определени хора, да създадат такава културна рубрика за анимация. Нашите телевизии много рядко показват анимация. Трябва да се създаде специална програма за отбрани тематични анимационни филми от цял свят. Така ще можем да видим лицето на анимацията по света. Вероятно това трябва да стане, за да те потърсят. По времето на Людмила Живкова ние бяхме в челната десятка, нас ни брояха за хора. 20 години след това ни изрязаха с една огромна ножица и ни оставиха на улицата. 10-15 години живяхме само със спомена за добрата ни анимация.
Как да се съвземеш, когато с един чук са те хакнали по главата и се чудиш къде да отидеш. Трябва да се мисли най-вече за младите, които навлизат. Трябва да им се осигури субсидия, за да работят. Останалото зависи от самия теб. Реалната перспектива на студента е още от първи курс. Той трябва да знае какво иска от себе си. Като ходя по фестивали гледам, че младите ползват тези пусти компютри и то не по предназначението им. Мислят, че този компютър ще ги направи гениални. Не!
Това си е ръката. Рисувам филм, търся драматургия, правя композиция. Има перспектива, ако си борбен. Ще припомня, че „Златен кукер” беше световен фестивал. Той просъществува 5-6 години и в един момент изчезна. До ден днешен като ходя по фестивали, винаги питат за „този ваш прекрасен фестивал”. Такова нещо нямаше по света. Хората сега се стискат заради кризата, но въпреки това Надежда Савова направи един фестивал в рамките на финансовите си възможности, направи нещо много приятно.
Не знам дали лесно се печели награда, но не е лесно да направиш филма. Три години ми отне работата по него и се бях побъркал. За да стане това, което е, трябваше да го преживея. Трябва да има симбиоза между мен и това, което правя. Тогава става” - сподели авторът в „Артефир”.
