„Била съм трудно дете, а родителите ми бяха скромни. Исках да бъда забелязана, исках да танцувам, да пътувам, а те скромни. На училище не ходехме, а като частни ученици. Участвах в пиеси, учих балет, пеене и всичко това ти изгражда качества за актьорството. Имам странни преживявания като дете. Веднъж щях да се удавя на плиткото, но си казвам: няма страшно! И това ми помогна, даде ми смелост. Една позната ми обясняваше какво е вселената, звездите, така намерих обяснение за безкрайността на света. Действителността е кърмилницата на детското съзнание. Имах прекрасни родители, приятели и Радиото. И затова се усмихвам. От детските ми години съм запазила аромата на петунии, на чимшира, на разходките по плажа, казиното, градския оркестър - изобщо друга атмосфера носи голямата вода - морето. Моята мечта е да отида в Египет. Странни игри имах в детството, а най-ярките спомени са оттам. Човек трябва да познава себе си, да разбереш дали вярваш в Бог, трябва да знаеш че частица от него е в теб...
Няма човек, който да е само лош или добър! Пиша отрано и си рисувам всяка роля, за да вникна в характера на героинята. Пиша най-различни неща, защото ми е необходимо да споделям това което мисля и писането ти помага да отвориш изцяло душата си. Реагирам спонтанно на всяко нещо и приличам на бяла врана в този свят, който е по сметка. Мама ме научи на прекрасни неща, беше реален човек и не се поддаваше на фантазии. А татко беше съвършен баща, наричах го „Лъвът”, усещах го много силен. Разбрах също че на млади години търпиш много провали, но това са уроците...”
Сигурно има неща, които не знаем както за себе си, така и за нашите гости. Така стана и този път - познавахме актрисата Мара Чапанова от сцената на Младежкия театър. Искаше ни се да разберем за какво е мечтала в детските години, какви са били хората до нея... Ще ви бъде интересно и на вас, слушателите на програма „Христо Ботев”, докато слушате „Повтори фантазията”.
неделя, 5 юни от 10.00 часа
