Наистина свободните пространства за изказване на лично мнение стават все по-ограничени. Колко свободно е виртуалното пространство в българските му измерения, има ли цензура в него и кой я осъществява? Двама много популярни блогъри отговарят на тези въпроси в „Нашият ден”:
Константин Павлов-Комитата: Не знаех, че има такъв ден. Тези ведомствени празници са ми пълна мъгла.
Асен Генов допълва: Чувал съм за този ден, но трудно помня дати. Има една шега, че най-добрият начин да запомниш рождения ден на жена си е да го забравиш един път. Същото е и за този ден, трябва да се сблъскаш с проблемите и ще го запомниш.
Аз смятам, че има нужда поне един път в годината да се напомни за проблемите и одобрявам идеята.
Константин Павлов твърди: При нас има свобода на изказа. Не съм срещал проблем да пиша по всяка тема. Ограниченията, ако ги има, са в автоцензурата. Интернет все пак си остава пространството, където най-свободно се говори и най-много неща могат да се кажат, дори в страни като Русия и Китай. При мен автоцензурата сработва също понякога. И блогърите са хора и не искаме понякога да си разваляме отношенията с даден човек и подминаваме някои случаи. Но този баланс на правата в интернет ние не може да заковем веднъж завинаги. Той е продукт на непрекъсната борба.
Асен Генов допълва: Моите писания са повече свързани с политическите играчи на сцената в момента. Аз се старая да казвам винаги това, което мисля. Случвало ми се е да коментирам нещата не много прецизно от фактологическа гледна точка, но след това съм се поправял. Мен ме притеснява фактът, че хората които професионално се занимават с подобен вид дейност - анализ на политическата ситуация и на водещите политически личности, не са застраховани по отношение на тяхната лична безопасност и сигурност. Това е показателно. Ние не живеем в свободна и законова държава, в силна държава, която може да наложи принципа на правото, която може да защити свободата на словото. Визирам заплахата, физическия страх да изразиш мнението си, да публикуваш. Чувал съм го от водещи, някои се страхуват за семейството и децата си. Има много добри журналисти, уважавани от мен, но медията в която работят, не им позволява свободно да коментират една или друга тема, неудобна за управляващите в момента.
Такъв род цензура е убийствена! В този смисъл е хубаво, че интернет се запази като една свободна среда. Мнозина журналисти пишат под псевдоним в интернет, именно заради редакционната политика на работодателите си. Няма да се учудя, ако политическата класа се опита да наложи цензура върху интернет по един или друг начин. От това трябва да се предпазим.
