Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Стокхолмският синдром е психологическия феномен, при който заложникът се привързва към похитителя си и изпитва съчувствие и симпатия, често до такава степен, че е готов да го защитава и да се идентифицира с него. Стокхолмският синдром може да бъде разглеждан и като форма на травматично привързване, при което заложническият сценарий не е напълно задължителен. Описва се като "силна емоционална връзка между две лица, в които единият е периодично тормозен, бит, заплашван и пр." За синдрома се сетих, щом отново чух снощи, че населението в село Галиче, Врачанско мрънка за бездействието на институциите, по повод палежите в селото в последната една година. Не греша като използвам глагола „мрънка”,защото точно този глагол ми е най-точен когато искам да се изкажа за село Галиче и за неговия кмет Ценко Чоков, когото като видя на снимка или на телевизионния екран тръпки ме побиват. Това се получава, защото в последните години историите, които ни достигат оттам ми приличат на истории от Дивия Запад.С тази разлика, че при историите от Дивия Запад най-често шерифите раздават правосъдие и се борят с местни и чужди главорези, а в село Галиче на Балканите един кмет се справя с проблемите както намери за добре, колчем някой от съселяните му посмее да е недоволен от него, от сина му или от местния полицейски инспектор,например. А може би трябва да прибавя шефа на полицията във Враца или магистратите в Бяла Слатина. Знам ли вече?
