В интервю за предаването "Хоризонт до обед" Илиев разказа:
Аз бях изключително поласкан, когато БНР като институция и Симфоничният оркестър на БНР ми предложиха аз да напиша произведение специално за оркестъра. Това е първият път, когато българска институция ми поръчва произведение и за мен беше не само приятна изненада, но и голяма чест. Когато си мислех вкъщи, какво произведение да бъде, колко дълго, за какъв оркестър, доста въпроси тръгнаха да изкачат, но един беше, че щом пиша произведение за български оркестър, трябва по някакъв начин да пресъздам музикално българската действителност, каквато аз я виждам в днешно време. Винаги, когато се прибирам от чужбина, две от нещата, които ми правят впечатление, е в какви мащаби се е разраснала поп-фолк културата в България, а второто нещо, което също ми прави впечатление, е много американизираното ежедневие, като започнем от телевизионните програми до ресторантите за бързо хранене, консуматорското мислене на обществото.
Илиев сподели, че обожава да дирижира френска музика, а най-трудно му е да дирижира собствени творби:
Усещането когато човек напише една нова пиеса е, все едно че даваш живот на едно дете и когато това дете вече си е поело по собствения път някак си да го дирижираш не си пасва. Може да бъде неконтролируемо.
Музикантът коментира и разликата в подготовката на "Тротоарен вихър“ за студиен запис и за сцената на зала "България"?
Cлава Богу, сега имаме много повече време за репетиции. Ние записахме това произведение в рамките на два дни, което беше изключителен стрес, защото произведението все пак е доста дълго - 22-минутно и също въобще не е лесно технически. Предвид че беше и нова творба за оркестъра, запасите бяха доста предизвикателни. Сега имаме повече време да работим над него и се надявам да стане дори по-добре от записите.
Композиторът, който в момента има поръчка за опера, сподели, че пише творбите си само на хартия.
