За една държава е добре да се присъедини към еврозоната, ако нейната икономика има същите показатели като останалите страни във валутния съюз.
Членството е много позитивно за икономиката, ако тя е в добър период и обратното, но това не отменя членството в банковия съюз.
На него не може да се гледа като на стъпка към присъединяването към еврозоната. Това са обвързани въпроси, но все пак трябва да се разглеждат поотделно.
Пазарите очакват с интерес следващата седмица, когато ще заседава управителният съвет на Европейската централна банка. На него се очаква да се представят новите икономически анализи, върху които Франкфурт базира решенията за паричната политика във валутния съюз. Какво можем да очакваме от Европейската централна банка?
Европейската централна банка се опитва да контролира количеството пари в Европа. Представете си една вана с вода. Когато има криза, Европейската централна банка започва да я пълни. Сега въпросът е кога ще започне ваната да прелива и как да се регулира нивото на вода. Казано по друг начин банката трябва да помисли как да преустанови прилагането на мерките, които взе заради финансовата криза.
Какъв е най-добрият начин?
Европейската централна банка може просто да вдигне лихвите. Това е начинът да контролира нивото на водата във ваната, ако се върнем към този пример. Също така банката използва още един инструмент - изкупуване на дълг, но по този начин също увеличава количеството вода във ваната. Т.е. тя налива пари в икономиката. Затова смятам, че това също една от политиките, които трябва да бъде променана. Как да се направи това е много сложен въпрос, защото има различни начини. Важно е и какво е темпото, с което ще приложат новите мерки. Инфлацията в еврозоната в момента е около два процента, каквато беше целта на Европейската централна банка. Ако инфлацията започне да расте по-бързо от очакваното, тогава вероятно Франкфурт ще ускори процеса по прекратяване на политиката на допълнителни стимули за икономиката. Според мен те на първо време трябва да започнат да намаляват обема на изкупувания правителствен дълг, а на следващ етап и с по-бавни темпове - да увеличават лихвените проценти. Със сигурност обаче те не трябва да променят рязко настоящата политика. Затова не очаквам на следващото заседание да бъде анонсирано увеличаване на лихвените проценти.
А програмата за количествени улеснения?
Очаквам да я намалят, но най-вероятно това ще стене по-късно през годината или догодина. Единствено, ако инфлацията започне да расте много бързо, те могат да намалят по-скоро програмата.
Едно от другите големи предизвикателства е банковият съюз. От една страна част от страните се притесняват от твърде тежките регулации, но от друга се разчита на по-добрия надзор. Вие какво мислите?
Преди банковия съюз всяка държава си имаше своя собствена институция, която да контролира банките. Франция имаше такава, Холандия, Германия, България и т.н. От една страна това има добра страна, защото този контролен орган е на място и познава много добре ситуацията с банките. Това, което обаче съществува като проблем, е, че тази институция понякога става толкова близка до банките, че започва да си затваря очите, а това създава риск. Именно затова е добре да има един контролен орган за всички държави в Европейския съюз. Той контролира ситуацията във всяка страна с еднакви правила, по един и същи надзорен начин. Това е голямото предимство на единния надзор, който осигурява банковият съюз. Другото голямо предимство е, че някои банки са толкова големи, че не може само един надзорен орган в дадена държава да ги контролира. Честно казано, някои банки са прекалено големи за икономиките на малките държави в Европейския съюз. Затова е необходима достатъчно силна контролираща институция във Франкфурт, за да надзирава тези огромни банки.
Има и един много голям недостатък - тежките регулации. Те стават толкова строги, че едва ли не банките вече не могат да кредитират домакинствата и бизнеса. Никой не иска такъв надзорник, който пречи на банките да бъдат банки. За страни, които не са в банковия съюз все още, е добре да обмислят присъединяване. Специално за България това е много добре, защото през 2014-та година при вас имаше изключително тежка банкова криза и е добре да имате по-силен надзорник. По този начин освен, че ще има по-добър контрол, рискът ще бъде споделен с другите европейски страни и българското правителство няма да му се налага да предприема спешни решения при евентуално появяване на нов проблем с рискови банки.
Влизането в банковия съюз може ли да се погледне и като важна стъпка за присъединяване към еврозоната? Вчера стана ясно, че българското правителство би искало по-ускорено присъединяване към валутния механизъм ERM2.
За една държава е добре да се присъедини към еврозоната, ако нейната икономика има същите показатели, както на останалите страни във валутния съюз. Членството е много позитивно за икономиката, ако тя е в добър период и обратното. Вижте примера с Гърция. Тя се присъедини към еврозоната, без да бъде готова за тази стъпки и когато дойде глобалната финансова криза, нямаше механизъм, по който да подпомогне икономиката със своята собствена валута. Всъщност, ако я имаше, тя можеше да спаси икономиката си. Затова казвам, че за да има устойчивост, икономиките във всички страни от еврозоната трябва да имат еднакъв икономически цикъл. Ако това не е така за дадена държава, позитивите от членството в еврозоната са много по-малки от негативите. Но това не отменя членството в банковия съюз. На него не може да се гледа като на стъпка към присъединяването към еврозоната. Това са обвързани въпроси, но все пак трябва да се разглеждат поотделно.
Цялото интервю с финансиста Томас Моск, излъчено в предаването "Събота 150", можете да чуете в звуковия файл.
