„О, миг, поспри!” – за да видим кое от многото лица на великия човек, наречен Йохан Волфганг Гьоте, ще успеем да зърнем точно сега през мътното словесно огледало на времето. Да, тези лица са наистина много. За нас най-значимо е това на писателя Гьоте.
Драматичното му творчество, поне приживе, се оценява наравно с това на приятеля му Шилер. Многобройните му лирични бисери пък са истинско откровение и текстовете им вдъхновяват за музика най-великите композитори на епохата. Гьоте е също художник, театрален режисьор, актьор и критик. Но освен това е учен, който се занимава с ботаника, физика, геология, химия. Нещо повече, смята научните си теории за далеч по-важни от литературното си творчество и е убеден, че точно те ще го обезсмъртят. Гьоте е политик и дипломат. Също - философ и алхимик. Мистик и масон. Да не забравяме вкуса му към насладата от всяка възможна капчица на живия живот – обича забавленията, пътуването, срещите и кореспонденцията с хора, добрата храна и доброто вино, секса, разбира се. Да, дотолкова обича секса и не се свени от него, че някои го наричат дори „порнограф”.
Всъщност искам да кажа, че лицата на Гьоте са наистина така многобройни, та е чудно как приживе този гений успява да поддържа една единствена физиономия за пред света – физиономията на мъдреца от Ваймар. Подозирам, че трябва да сме или прекалено луди, или наистина да сключим сделка с дявола, за да се нагърбим, а още повече да успеем, да се справим с днешната си тежка задача - да зърнем човека Гьоте в очите.
Жул Масне, Вертер
Навярно от казаното вече разбрахте каква основна идея има Йохан Волфганг Гьоте – не просто да изучи изкуството на живота като произведение, сътворено в съавторство между Човека, Съдбата и Бога, а да превърне собствения си живот в произведение на изкуството. И той успява – поне така смятат мнозина умни мъже. По принцип не обичам да знам кой е убиецът, преди да започна криминалето. Но тук си позволявам да ви разкрия този краен резултат от неистовите житейски усилия на гения, за да го имате пред очи, когато се впуснем в наистина дълбоките и сложни дебри на приключението Гьоте, приключение, което започва …..е, ако вземем раждането му за начало, започва през 1749 г.
Това е насред знаменития XVIII век, наричан още Векът на просвещението или Векът на разума. Само че тогава в Европа част от правилата, налагани от „разума”, все повече се превръщат в нова схоластика и в недрата на европейските общества тлее вътрешна съпротива. Спрях, преди да кажа „срещу разума”, защото, макар на моменти наистина да изглежда така, съпротивата всъщност не е срещу разума, а срещу разума, който не е обогатен и балансиран от сърцето. Но нали знаете, преди да спре, стрелката на везните първо се клати в търсене на баланс. Същото става и с духовните обществени движения – а през XVIII век противопоставянето срещу досадата на разума води до другата крайност, до зараждане на романтизма, чиито основен призив е човек да следва единствено сърцето си. За предтеча на романтизма и баща на немското движение „Щурм унд дранг”, „Буря и натиск”, се сочи точно Гьоте със „Страданията на младия Вертер”, роман, технически издържан в схемата на сантименталната проза, но пълен с наистина романтично съдържание.
Самият Гьоте не остава дълго на тази вълна, а в пътя си напред скоро намира нов стимул - класическата античност. За това получава много критики и дори пренебрежение от романтиците. Но парадоксът е, че Гьоте изплува извън течението на романтизма, още преди романтизмът да стане истинско течение.
Масне, Вертер, Чиста луна, 1.14
Историята на гьотевия род е любопитна, а може би има общо дори с въпроса за неговата странна или никаква религиозна принадлежност. По бащина линия фамилията е от Тюрингия. Прадядото, Ханс Кристиан Гьоте, е налбант или конски доктор, а може би и двете. Неговият син, Фридрих Георг, е търговец с шивашки стоки, който се установява във Франкфурт на Майн през 1686. Той обаче зарязва търговията, след като се жени втори път и, освен жена, получава голяма страноприемница. Някъде дълбоко във времето зад тази родова история обаче може би има и друга – поне така твърди турският учен Ариф Арслан.
Неговите проучвания сочат, че по мъжка линия Гьоте произхожда от Садък Селим, селджукски турчин, офицер, пленен и отведен в Германия от някакъв немски рицар. Садък се заселва в Баден-Вюртемберг и става истинска атракция, всички го харесват и започват да му казват Селим Султан. Негови потомци са хора с имена като Йохан Султан и Хенрих Султан, а от тях пък идва Анна Султан, от която тръгва родът на Гьоте. Доколко това е истина, не знам, съобщавам го за сведение. И също - защото кореспондира с намеците, подозренията и дори твърденията, макар неподкрепени с документи или свидетелства, че Йохан Волфганг Гьоте е мюсюлманин. Че става мюсюлманин. Или поне – че харесва мюсюлманската религия повече от християнската. Ще стигнем и до там - но сега сме още в родовата история. Така или иначе, в края на XVII век, с притежанието на страноприемница в свободния град Франкфурт, семейното богатство расте бързо. Това позволява на Йохан Каспар Гьоте, бащата на Йохан Волфганг, да учи право в Лайпциг и да пътува из Европа, най-вече в Италия.
Надеждите му за голяма обществена кариера обаче не се реализират и той се оттегля да си харчи парите. Макар по-късно да получава титлата „имперски съветник”, Гьоте-баща всъщност никога не практикува правото, не е привлечен в управлението на града и си остава частно лице. Жени се обаче за момиче от знатна и заможна фамилия - Катерина Текстор, дъщеря на кмета на Франкфурт. Младоженецът е на 38, булката – на 17. Тази разлика прави Катерина много по-близка по манталитет и светоусещане до децата си, само две от които всъщност оцеляват - най-големият син, Йохан, и сестра му Корнелия.
Е. Шварцкопф, Гьотеви песни, 0.00
От най-ранно детство Гьоте живее в майчиния си топъл и красив свят на игри, приказки и артистичност. Когато е на 4, получава подарък от баба си - малък куклен театър, по който се запалва, започва да измисля пиески и да ги разиграва пред домашна публика. Още повече, в дома гостуват известни франкфуртски актьори от приятелския кръг на баща му, с които малкият общува. За развитието на неговото въображение и страстта му към четенето помага и огромната за времето си, а вероятно и за днешните времена, домашна библиотека от около 2 000 тома.
Старият завет, „Енеида” на Вергилий и „Метаморфози” на Овидий – това са трите най-любими книги на Гьоте. Баща му от рано лично и с частни учители се грижи за образованието му. Така Йохан има щастието от малък да научи поне пет чужди езика – френски, английски, италиански, латински и гръцки. В добавка взима уроци по живопис и музика, свири на чело. Преподават му се естествени науки и религия, но очевидно още тогава придобива силно негативното си отношение към католицизма, по-късно определен от него като „миш-маш от грешки и насилие”. Разбира се, в процеса на обучение не са пропуснати и задължителните тогава за хората от по-висшите обществени слоеве уроци по езда, фехтовка и танци. На 15 Гьоте преживява и първата си трепетна любов, последвана, разбира се, от още по-трепетно разочарование. Момичето е щерка на хотелиер от Офенбах и се казва Гретхен.
Да, Гьоте обезсмъртява името ѝ във „Фауст”, но историята също е пример за това как в изкуството нещата могат да се представят съвършено обратно на тези от живота и пак да са верни. Защото в книгата демоничният Фауст съблазнява и изоставя невинното русо същество Гретхен, докато в реалността точно Гретхен само си играе с младия и неопитен Гьоте, за да предизвика ревност у друго момче, което харесва. Така или иначе, Гьоте я обожава, пише за нея стихове, но, въпреки страданията си, сравнително бързо се утешава, след като разбира истината - защото междувременно залита по една приятелка на сестра си и започва забавна любовна кореспонденция с нея. Всъщност занапред целият път на Гьоте е белязан от любови и раздели. Той от млад изпитва страх от обвързване и това проваля някои от най-горещите му романи. Има също версия, че, многобройните му връзки с жени са чисто платонични и поне до 39-та си година той остава девствен – като губи невинността си от някаква проститутка във Венеция. На мен поне това ми звучи доста невероятно, като се има предвид страстната, жадна за живот и вечно търсеща натура на Гьоте, но кой знае.
Така или иначе, когато е на 16, младежът тръгва по стъпките на баща си - заминава за Лайпциг да учи право. Истината е, че на него не му се учи право, затова пък обикаля театрите и кръчмите, взима уроци по рисуване и написва 19 стихотворения в стил рококо от цикъла „Анете”. Познахте – Анете е дъщерята на един търговец на вино, в която младежът се влюбва. Другата любов, или поне силна привързаност, Гьоте изпитва към една лайпцигска кръчма - кръчмата на Ауербах. Тя също е обезсмъртена после във „Фауст”. След две години престой в Лайпциг, Гьоте се разболява тежко от туберкулоза, едва не умира и се връща в родния Франкфурт да се лекува. Лечението обаче продължава дълго, защото към туберкулозата се прибавя тежка депресия и той едва не стига до самоубийство.
Вагнер, Фауст, увертюра
