„Кой?“ – откакто свят светува, този въпрос съществува. А това е много преди да започнем да търсим виновника с плакати, хаштагове и желание за справедливост. Може би въпросът поема в търсене на отговор първо от формата „Кой съм аз?“, след което се развива в неимоверни посоки, но не по-малко интересен е вариантът „Кой е другият?“. Той извън нас ли е, част от нас ли е, същият като нас ли е?
Екзотичният друг потърсихме в „Какво се случва“ с доц. Андроника Мартонова.
И понеже който търси – намира, намерихме го там, където истината най-силно говори – в изкуството. Изкуството, което уж фикция създава, паралелна реалност, художествена интерпретация на действителността и с въображение по-голямо от света работи, а е най-яркото отражение на всяко едно общество, в което и „Аз“-ът, и Другият живеят, а не просто съществуват. С всичките условности, предразсъдъци, скрупули, страхове и драми. И за да ни е и лесно, и трудно, сложихме рамка на изкуството, облечена в числото седем.
Екзотичният друг в седмото изкуство – киното. Кой е той? Като свой ли го виждаме, като чужд ли? Къде са границите на идентичността и има ли такива изобщо?
Според доц. Мартонова, кинокритик, изследовател и университетски преподавател в полето на азиатското кино, чийто последен труд изследва именно „Екзотичният друг и новото българско кино“, Своят свършва там, където поставяме „Аз“ граници. След това започва Чуждият.
„Колкото повече се ограничаваме, толкова повече не можем да видим чуждия, но и себе си. Тази дихотомия е много важна, тя трябва да съществува като симбиоза в едно единство“, казва доц. Мартонова и допълва, че „в Чуждия можем да се се огледаме като в огледало, да разберем и положителни, и неприятни неща за нас самите, а можем и този Чужд да го припознаем и като Свой или ние в една чужда среда да се чувстваме много Свои“.
Често дори само поставянето на етикети ни дърпа в една или в друга посока. Неслучайно в кинознанието в последните години се дискутира върху това дали един филм трябва да има национална идентичност.
В изследването си Андроника Мартонова се насочва точно към културологичните полета на идентичността, различието и дискурса „Свой – Чужд“. Търси екзотичния друг някъде между миграцията и уседналостта. В естестическите повлиявания на азиатското кино върху българските режисьори, където филми като „Ага“ и „Снимка с Юки“ говорят много силно за връзките между киното на Азия и посттоталитарното българско кино. Връзки, които е добре да познаваме.
Екзотичният друг има много лица и това можем да го провидим в немалко родни филми. Българинът също би могъл да бъде екзотичният друг в което и да било кино.
Необходимият образ обаче е преди всичко онзи, който има какво да каже на зрителите, смята доц. Мартонова.
В „Какво се случва“ тя разказа повече за:
· обектите на изследване в книгата си „Екзотичният друг и новото българско кино“;
· влиянието на азиатското кино в западния свят и достъпа му до зрителите у нас;
· разпространението на българското кино в световен план;
· стрийминг платформите, които все повече доближават киното до зрителите;
· анимацията, към която трябва да насочим вниманието си.
Чуйте подробностите в звуковия файл.
