През 1879 година у нас са проведени първите избори за парламент, наричан тогава Учредително събрание. България има дълга електорална история, обясни пред БНР Светослав Живков, който е преподавател по история в СУ „Свети Климент Охридски. Той е и експерт по изборни системи.
„Българското общество прави примитивни избори още под османска власт. Те са за съвети на старейшините и за органите на Екзархията“ , обясни той в обедното изборно студио.
След възстановяването на държавността първите публични избори са през 1897 година, разказа той.
„Преди това се провеждат за общински съветници през 1878. Те са организирани от временното руско управление. Изборите тогава са били двустепенни. Депутатите не са избирани пряко, а чрез представители. Те са гласували с бобчета и царевични кочани. Бюлетините се въвеждат малко по-късно – след приемането на Търновската конституция. Имало е квота за депутати, назначени от княз Дондуков. По този начин са се провеждали изборите в доста европейски страни“.
Българският изборен процес бързо започва да се модернизира, поясни историкът.
„В началото право на глас са имали само мъжете. Жените получават частични избирателни права чак през 1937 година. Право на глас са имали само женените, разведените и вдовиците. Едва през 1945 година се дава право на всички граждани, навършили 20 години да гласуват. От 1946 г. ограничението спада до 18 – годишна възраст“.
Преломният момент за промяна в изборното законодателство в Европа е Първата световна война, каза преподавателят.
„В първите 30 години избирателната система в България е мажоритарна. Причина за смяната й е недоволството на самите политици, не толкова на народа През първите години на 20 век тя започва да дава дефекти. Неписано правило е, че при една фрагментирана система, мажоритарния вот води до сериозни дисбаланси. Повечето партии се чувстват ощетени. 30-40 процента от хората по това време гласуват за управляващата партия. Но когато тази партия падне от власт, тя остава с много малко представители. Това мотивира смяната на системата“.
България е част от един световен процес - пропорционалната система започва да се въвежда около и след Първата световна война, разказа още той.
През годините се променя и технологията на гласуване, поясни Светослав Живков.
„Всеки тип гласуване има плюсове и минуси. Машините до голяма степен решават част от проблемите, като този с невалидните бюлетини. Има обаче и съмнения, че може да се пипа софтуера. Моето мнение е, че трябва да се избере единия или другия вариант. Комбинираният вариант е възможно най- порочният. Той комбинира негативите“.
България има широк опит с начините на гласуване, каза историкът.
„След въвеждането на гласуването с хартиена бюлетина, започва да се говори за скрит образователен ценз. При 50% неграмотност на мъжете в първите години, тайната на вота е до голяма степен фикция. Бюлетините се надписват от помощник. Това извършват обикновено партийни функционери. Това е практика до Втората световна война. Всеки избирател сам може да подготви бюлетината си“.
Печатните бюлетини обаче започват да изместват ръкописните, обясни Светослав Живков.
„Около Първата световна война повечето бюлетини са напечатани. През 1909 години се въвеждат цветните. Всяка партия си е имала цвят“.
През 2005 година се въведе интегралната бюлетина.
Избирателната активност у нас непрекъснато пада. В първите години тя също е била ниска, разказа историкът.
„ До 1909 година активността е около и под 40%, но тогава изборните секции са били много малко. Гласувало се е в около 100 секции. Сега имаме над 10 хиляди“.
Партиите се затрудняват да направят стабилно управление и това демотивира гражданите да отидат до урните, обясни още Светослав Живков.
„Създава се чувство, че гласуването няма никакво значение. Избираме едни хора, но те не могат дългосрочно да се разберат. Отчуждението на българина от политиката не е от скоро“.
Ако антисистемните формации натрупат много вот, това може да стресне системните и те да се договорят, прогнозира историкът.
Цялото интервю на Даниела Големинова със Светослав Живков може да чуете в звуковия файл.
