Сред всички различни измерения на страха има и една отмерена доза от него, която предизвиква удоволствие. Там някъде се крие и притегателната сила на хорърите и страшните филми. Ако човек харесва такива филми, би могъл да се запита – "Какво в това, което видях и преживях във филма, пробуди у мене страх – казва Анна Жукивская, психолог и терапевт – това може да бъде свързано с някакво лично преживяване или асоциация, но може и да няма нищо общо. Интересното в преживяването на страха, ако направим такава асоциация, е като едно влакче на ужасите – покачването и спускането. Това, което дава удовлетворение, е облекчението, че е преминало. Преживяването има край и няма да е вечно, това ни дава усещането за контрол."
"От около 12 години нагоре децата имат способността да различават кое е реално и кое е фикция. Те знаят, че страшната история не се случва на нас. Но за по-малките не е така, прекалените нива на стрес водят до страхове и кошмари."
Според Анна Жукивская сред положителните черти на филмите на ужасите и психологическите трилъри е, че те най-често се гледат с приятели, изискват споделяне на страха и в крайна сметка довеждат до усещане на сплотяване и близост.
Чуйте Анна Жукивская в "Какво се случва".
