Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ключови промени в Закона за българския жестов език - ще минат ли в този парламент?

Разчита се повишаването на заплащането и въвеждането на по-дълго професионално обучение да вдигнат броя на регистрираните преводачи

Снимка: БГНЕС

Точно 2 години след приемането на дългоочаквания Закон за българския жестов език на дневен ред са ключови промени в него. Те засягат квалификацията и заплащането на жестомимичните преводачи. Към момента едва 8 души фигурират в списъка на преводачите на български жестов език, публикуван на сайта на Агенцията за хората с увреждания. А хората, които имат проблеми със слуха и имат ежедневна нужда от услугите им, са хиляди.

Миналата седмица депутатите от социалната комисия гласуваха на второ четене промените в закона. Предстои разискването и окончателното приемане на текстовете и в пленарната зала. Остава надеждата поправките да не станат заложник на политическата нестабилност и 48-ият парламент да успее да ги гласува, за да не бъдат отложени за периода след поредните избори.

Депутатите от парламентарната социална комисия единодушно решиха бакалаври по специалност Български жестов език по професионално направление Филология да могат да бъдат преводачи от и на български жестов език. Също единодушно бе решено размерът на средствата за заплащане на един час преводаческа услуга на български жестов език да бъде 5 процента от минималната работна заплата. В момента ставката е 10 лева на час, а с гласуваната промяна става 35,50 лева при 710 лева минимална заплата, и 39 лева при 780 лева МРЗ.

Тази промяна цели да подобри качеството на преводаческата услуга, посочи пред БНР Директорът на дирекция "Приобщаващо образование" в Министерството на образованието и науката Грета Ганчева.

Българският жестов език трябва да бъде прилаган с неговите речник, граматика и лексика, а не с пренос на българския директно през жестови знаци, което пречи и не помага на глухите хора да разберат това, което им се казва, поясни тя.

Четиригодишно обучение на бакалаври в специалност Български жестов език по професионално направление Филология ще допринесе за увеличаването на броя на жестомимичните преводачи, смята Ганчева.

В момента има разписан текст за магистър по специалност Български жестов език, но на практика няма разкрита такава магистратура в нито едно висше училище.

"Единствената открита такава магистратура е Български жестов език в образованието, към Факултета по науки и изкуства към СУ, но всъщност това е специалност, която обслужва системата на образованието. Тя е в помощ на децата и учениците, които се обучават в детските градини и училищата, които имат слухови увреждания, но не и в помощ на преводачите от и на български жестов език."

"Повече хора са подготвени като преводачи, но поради една или друга причина, в момента не са се включили. До голяма степен това зависи от възнаграждението", заяви още Грета Ганчева.

Ганчева даде пример с медиите, където във все повече предавания участват жестомимични преводачи.

В Закона за радиото и телевизията има специален текст, според който доставчиците на медийни услуги гарантират, че съдържанието в техните услуги постепенно става достъпно за хората с увредено зрение или слух.

На места в страната администрацията вече предлага услуга, свързана с жестов превод. Така е в НАП - Бургас   Снимка: БГНЕС

Повечето хора вече разпознават едно от емблематичните лица на жестомимичния превод у нас - Силвана Павлова, която е председател на фондация "Развитие и интеграция", преподавател в Богословския факултет и жестов преводач на свободна практика.

Завършването на професионално обучение е много важно, изтъкна тя.

Досега сме срещали страшно много различни тарифи, уточни Павлова. По думите ѝ има "страхотни разминавания" и разлика в характера на превода, който един жестов преводач може да прави в различните институции.

Бакалавърската степен ще даде много сериозна професионална подкрепа, подчерта още Силвана Павлова.

Относно списъка с преводачите и надеждата той да се разшири с подготвените промени в заплащането, тя отбеляза:

"В регистъра има вписани и глухи лица, които реално са посредници между нас и глухи лица с ниска грамотност или самобитен жестов език. Жестовият език все още не е изследван. Много често той има най-различни форми, които са абсолютно битийни или регионални. Нямаме свободни преводачи, които да са "на повикване".

Зрителите знаят, че БНТ излъчва пряко с жестомимичен превод включително празничните Пасхални богослужения и патриаршески послания.

"Когато видя жадните очи на човека срещу мен, които искат да разберат какво се случва в църквата, чрез жестовия език отваряме една врата човекът срещу нас да бъде информиран, да знае какво се случва."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени